Фантазиите на Тръмп и военните в Иран спъват мирно споразумение в Близкия изток

В логичния свят, за който пазарите сякаш вярват, че ще надделее в Близкия изток, тази война ще приключи – и то скоро, защото няма особено реалистична перспектива която и да е от страните да спечели решителна победа чрез рестартиране на конфликта. Цената на опитите междувременно варира от наказателна до разрушителна, пише Bloomberg.

САЩ, Израел, Ливан и Иран водят директни преговори помежду си. Това развитие би могло да се използва, за да се поставят и двете групи отношения по пътя към нива на сигурност и стабилност, каквито не са наблюдавани от десетилетия.

Всъщност аргументите в полза на трайно прекратяване на огъня и процес на уреждане на конфликта са толкова убедителни, че това все още изглежда единственият разумен сценарий за прекратяване на войната дори ако постигането му се окаже объркано и изпълнено с фалшиви начала.

Проблемът е, че изглежда не живеем в такъв логичен свят в момента. Нито пък разполагаме със стратегическия мозъчен тръст, подобен на този на Хенри Кисинджър, който да изготви необходимите грандиозни сделки. Няма и група лидери с личната и политическа смелост, необходима за компромис, каквато демонстрира египетският лидер Ануар Садат при сключването на мир с Израел през 1979 г. или Ицхак Рабин, когато подписа споразуменията от Осло с Организацията за освобождение на Палестина от 1993-1995 г.

Вместо това имаме разделено ръководство в Техеран, като оръжията и властта, за съжаление, са в грешните ръце. Последната дума за това какви условия да се приемат не е на политиците, с които САЩ преговарят – председателят на парламента Мохамед-Багер Галибаф и външният министър Абас Арагчи, нито дори на върховен лидер. Генералите от Иранската революционна гвардия, които контролират ракетите и силите за сигурност на страната, са тези, които диктуват решенията.

Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху се съгласи да приеме временно прекратяване на огъня в Ливан и да започне преговори с правителството в Бейрут само под принуда. Натискът дойде от президента на САЩ Доналд Тръмп, който видя, че израелските действия срещу иранската прокси организация „Хизбула“ подкопават усилията му за прекратяване на войната с Иран.

За съжаление, това усилие не прави Тръмп възрастния в стаята. Що се отнася до Иран, той сякаш живее в собствения си филм и следва сценарий, в който играе ролята на коравия герой, който се очаква да триумфира накрая.

Това е по своята същност нестабилна ситуация, както свидетелства хаосът в Ормузкия проток – ключов воден път, през който преминава износа на 20% от световния петрол. Веднага щом Арагчи обяви Ормузкия проток за „напълно отворен“, докато има прекратяване на огъня в Ливан, всичко започна да се разнищва.

Тръмп заяви, че блокадата на САЩ на иранските пристанища ще продължи. Според публикация в The Wall Street Journal САЩ планират да разширят блокадата си до международни води, като се качват на кораби, превозващи ирански петрол, където и да се намират по света. Това вече се случи – американският флот залови и задържа ирански товарен кораб във водите край иранското пристанище Джаск в Оманския залив. Корабът се е насочвал към пролива. Това повишава залозите за корабособствениците, които оперират в региона, и разширява зоната, считана за рискова за транзит. 

Според Тръмп преговорите вървят чудесно и ще бъдат възобновени в понеделник. Сделка може да бъде сключена до няколко дни и има само няколко уж дребни неща за разрешаване.

Американският президент смята, че „смяната на режима“ в Иран е постигната. За него радикалите са мъртви и нова група разумни лидери са на власт, като на практика му се молят да подпишат мирно споразумение и да приемат всичките му условия. Тръмп обяви, че властите в Иран са съгласни да предадат обогатения си уран. По думите му, САЩ не чуват молбите от Техеран, стоят твърдо, поддържат блокадата и максималните си искания, без да предлагат нищо – включително пари, в замяна.

Нищо от това не е реално. Това е сценарият на въображаемото продължение на „Мръсния Хари“ на Тръмп. В Иран няма смяна на режима. Както писа базираният във Вашингтон Институт за изследване на войната в съботния си анализ на конфликта, „командирът на Иранската революционна гвардия генерал-майор Ахмад Вахиди и членове на неговия вътрешен кръг вероятно са си осигурили поне временен контрол не само върху военния отговор на Иран в този конфликт, но и върху преговорната позиция и подход на Иран през последните 48 часа“. Тази група военни са изключително твърдолинейни.

Публикацията на Арагчи в социалните медии за отварянето на Ормузкия проток предизвика яростна реакция от други лидери в Иран, тъй като стана ясно, че САЩ не отвръщат със същото – обида, която според тях се утежнява от твърденията на Тръмп за обогатения уран и ядрената програма. Затова Революционната гвардия излъчи съобщение до корабите в региона да не се опитват да преминават през Ормузкия проток без тяхното съгласие. От Иран се осъществи и стрелба по два кораба, за бъде посланието напълно ясно на всички.

Галибаф - самият той бивш командир от Корпуса, казва, че Тръмп е направил седем изявления относно споразумението им в социалните медии, всички от които са неверни. Ормузкият проток ще остане затворен, докато САЩ също не прекратят блокадата си, подчерта той.

Реалността е, че няма ядрена сделка и двете страни остават далеч една от друга в позициите си по въпроса. Радикалите остават начело на ислямската република. Възможно е дори постигането на споразумение да бъде по-трудно сега, отколкото ако бившият върховен лидер Али Хаменей не беше убит в първия ден на войната.

В Техеран няма един-единствен човек, който да взима решения, пред когото Корпусът да се прекланя. Синът и наследник на Хаменей изглежда е толкова недееспособен, че няма нито едно доказателство, че изобщо е жив.

Междувременно самолетоносачът „Джералд Форд“ се връща към Персийския залив след ремонт, а Тръмп заплаши да възобнови бомбардировките над Иран след изтичането на десетдневното примирие тази седмица.

От друга страна, американските разузнавателни служби смятат, че Иран е изкопавал ракети и пускови установки, които са били заровени под развалините от американските и израелските бомбардировки. В резултат на това, според публикация на New York Times, САЩ сега смятат, че запасите от ракети и пускови установки на Иран са се върнали, съответно, до 70% и 60% от нивата си отпреди войната.

Базовият сценарий за тази война остава, че някак си, със сигурност, двете страни ще намерят начин да се върнат на масата на преговори и да постигнат споразумение, защото и двете имат толкова много да губят и толкова малко да печелят, ако войната се възобнови сериозно. Това би било сигурен залог в един логичен свят.

В нашия настоящ реален свят – този, доминиран от взаимодействието на фантазиите на Тръмп и Корпуса, завръщането към война изглежда твърде възможно.