Опозицията обвини управляващите в саботаж на проекта за завод на Rheinmetall у нас

Причината да гоним от България един от най-големите световни оръжейни производители, който е решил да прави завод у нас – германската Rheinmetall, е в приоритетите на правителството. Това каза пред журналисти депутатът от „Демократична България“ и съпредседател на „Да, България“ Ивайло Мирчев. Според него германската компания ще се насочи много бързо към съседна страна, особено когато е гарантирана печалбата.

„Продукцията би осигурила изключително важни боеприпаси за българската армия и за източния фланг на НАТО, затова този ход в някаква степен прилича и на саботаж”, заяви Ивайло Мирчев.

Коментарът му е вследствие на вчерашното изказване на икономическия министър Александър Пулев пред парламентарната комисия по икономика, че няма средства за изграждането на завода, няма договор, няма рамково споразумение, а само спогодби с германската компания Rheinmetall. Той заяви, че има проблем с терена от техническа гледна точка и е нужна цялостна ревизия на основни параметри на проекта.

„България първо изгуби много голям германски инвеститор – Bosch, със стотици инженери в София, сега става ясно, че е напът да не се осъществи и проектът с Rheinmetall. Това е изключително разочароващо, защото само допреди месеци имаше съревнование между Бойко Борисов и Румен Радев за това кой е докарал Rheinmetall в България, коментира Мирчев. Според него заводът е щял да бъде изключително печеливш. Той отбеляза, че сигналите, които правителството дава, са, че се прави всичко възможно да се обърнем към Китай.  

„Прогресивна България“ са длъжни да намерят необходимия ресурс, защото този проект е важен стратегически за България и Европейския съюз, заяви бившият финансов министър и настоящ депутат от ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова.

Тя отбеляза, че в нейния вариант на бюджета за 2026 г. и в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза са били предвидени средства в размер на 260 млн. евро за дружеството „Иганово“, което беше създадено в Министерството на икономиката във връзка с изграждането на завода.

„Отделно от това сме предвидили 407 млн. евро за съвместното дружество между ВМЗ и Rheinmetall“, каза Петкова.

Тя отбеляза, че в бюджета на „Прогресивна България“ също са заложени средства по отношение на дружеството – 47 млн. евро.

По думите ѝ, това, което България е заплатила до момента, е сумата от 43 млн. евро, за добиване на ноу-хау.

„Прогресивна България“ трябва да кажат дали искат да бъде реализиран този стратегически проект в областта на отбраната, или не. Ако този проект се провали, виновни ще бъдат те“, каза още Петкова.

Причини за исканата ревизия 

По време на заседанието на икономическата комисия Пулев обяви, че с уговореното до момента с Rheinmetall не е защитен българският интерес.

Съгласили сме се с всичко от германска страна, без да се опитаме да отправим определени искания, да се намалят определени лицензионни плащания, да участват български поддоставчици във веригата, каза Пулев, цитиран от БТА. Той открои и друг проблем – ресурсът по механизма SAFE e 10-15% при заложени от българска страна 400 млн. евро за потенциални капиталови разходи от бюджета.

„Не знам каква е била капиталовата разбивка в бюджета тогава, но към момента ги няма, ще е трудно да се финансира, необходимо е активиране на нови средства от Европа, трансформиране на програми, налице са повече въпроси, отколкото отговори, ще е трудно самото финансиране, съобщили сме го на германската страна, ще имаме трудности, трябва да се трансформира цялостният план, което ще отнеме доста време“, каза той.

Въпросът за терена

По повод построяването на завода за боеприпаси беше насрочен и референдум в Карлово, на който гражданите да изразят мнението си по въпроса. Провеждането му обаче беше спряно от Административния съд в Пловдив с аргумента, че въпросът не е от компетенциите на местната власт.

Според официалната информация от 2025 г. инвестицията на България в съвместния проект с Rheinmetall във военния завод за барут у нас се очакваше да бъде около 500 млн. евро, като парите да бъдат отпуснати по линия на европейския механизъм SAFE, а общата инвестиция да бъде в размер на близо 1 млрд. евро.