Норвегия намали лихвените проценти, за да избегне риска от рецесия

Централната банка на Норвегия намали лихвените проценти за втори път след срива на цените на петрола, за да избегне рецесия в най-големия производител на суров петрол в Западна Европа, съобщава Bloomberg.

Лихвената ставка по депозитите бе понижен с 25 базисни пункта до рекордно ниската стойност от 1%, заяви базираната в Осло централна банка. Повечето икономисти предвиждаха подобна промяна, а банката сигнализира, че може да намали нивата още повече.

„Текущата оценка за бъдещето на норвежката икономика сочи, че основният лихвен процент може да бъде понижен още през есента“, заяви управителят на централната банка Йостейн Олсен.

След като през декември централният орган намали лихвените проценти, за да ограничи рисковете от икономическо забавяне в резултат на цените на петрола, банката запази нивата на лихвените проценти през март и май, но даде сигнал, че вероятно ще ги намали отново преди юни.

Икономическото забавяне в Норвегия съвпада с нови екстремни облекчения в съседните региони. Европейската централна банка (ЕЦБ) изкупува дълг чрез програмата си за стимулиране, а банкерите в Швеция и Дания свалиха лихвените проценти до отрицателни стойности.

„Ще станем свидетели на силно забавяне в петролните индустрии, което ще се отрази негативно на ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) и ще вдигне нивото на безработица“, заяви Гранк Юлум, главен икономист на Danske Bank A/S в Осло, преди решението да бъде обявено. Икономическият растеж в Норвегия ще започне да се стабилизира в края на годината, допълни той.

Ниските цени на петрола вече взеха своите жертви. Планираните съкращения на работни места в норвежката петролна и газова индустрия ще надхвърлят 20 хил., след като компаниите се опитват да се адаптират към новия пазар, коментира DNB Markets.

Публикуваното през тази седмица проучване сред петролните компании, което статистическата агенция на страната прави на всяко тримесечие, показва, че инвестициите са спаднали с 11% през тази година след рекордните нива през 2014 г. и ще се понижат с още 3% през 2016 г. Прогнозите на Централната банка от март сочат, че спадовете ще бъдат от 15% и 10% през тази и следващата година.

Макар че централната банка коригира политиката си, за да стимулира растежа на икономиката, възлизаща на 510 млрд. долара, пред политиците поне липсва натиска от дефлация, който удари Швеция и някои други части от Европа. Базисните потребителски цени се вдигнаха с 2,4% през миналия месец, което се доближава до целта на банката от 2,5%.