Минималната заплата е проблем, не решение

Анализът е изготвен за Investor.bg от Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ)

През последните дни усилено се заговори за увеличение на минималната работна заплата. Синдикатите, които в случая го играят държавници, успяват да пробутат тази идея, твърдейки, че така доходите на най-бедните българи ще скочат и това едва ли не ще съживи икономиката ни. Звучи добре, но просто няма как да се случи.

Нормално е хората да искат по-високи доходи и въобще по-добър стандарт на живот – по-добро образование, по-добро здравеопазване, инфраструктура и т.н. Всички искаме това, но то не може да бъде постигнато насила. Няма как с административно решение автоматично да постигнем тези по-високи доходи. Това е абсурдно мислене – пожелателно, статично и въобще глупаво.

Минималната работна заплата играе най-различни роли в България. От една страна, това е един от инструментите на държавата да се меси директно на пазара на труда, а, от друга, има най-различни плащания, които са директно обвързани с нивото на минималната заплата. Нейното покачване означава както проблеми за пазара на труда, така и скок при въпросните плащания.

Идеята, че минималната работна заплата защитава най-уязвимите, е наистина абсурдна. Всъщност, най-уязвимите са тези, който получават нула лева работна заплата, тоест тези, които нямат работа. Безработните в България в момента са към 370 хил. човека и минималната работна заплата по-скоро им пречи, отколкото помага. Ако административният минимум означава по-висока (от пазарната) заплата за най-ниско платените работници, то това наистина е за сметка на всички тези, които остават извън пазара на труда. Учебникарска истина, която често бива пренебрегвана.

Покачването на минималната работна заплата означава повече разходи и за държавата, и за бизнеса. Всичко това в полза на най-ниско продуктивните работници и в ущърб на всички безработни. Нещо повече, част от тези ниско продуктивни работници също ще станат безработни. По-лошите условия на пазара на труда са най-лошата политика в условия на криза.

Ефектът като потребление и „задвижване” на икономиката също е крайно спорен. Това не са нови пари, които се вливат в икономиката ни, а просто трансфер на едни пари от държавата, бизнеса и част от работниците към други работници. Тук дори и статичният ефект е нулев, тоест дори и синдикатите трябва да разберат това.

Нашенският пазар на труда е сложен за разбиране. Огромна част от хората работят неофициално и взимат пари на ръка. Някои пък се осигуряват на минимума, тоест работят официално, но пак крият истинските си доходи. Това се вижда из цялата страна и във всички сфери от икономическия ни живот. В момента, в който държавата вдигне минималната работна заплата, това означава преливане на работници от светло на тъмно. Държавата вместо да решава проблема със сивата икономика, ще си създаде по-голям.

Проблемите на пазара на труда не са всичко. Ако ви се наложи да посетите лекар, в момента ще заплатите такса от 2,40 лева. Тази такса не отразява разхода на лекаря да ви прегледа или нещо такова, тя се формира просто като разделите минималната работна заплата в страната на сто. Ако я вдигнем до 290 лева, почвате да плащате 2,90 лева такса, тоест ударът е пак по вас. Това е само един пример за плащания, обвързани с минималната заплата, които ще тръгнат нагоре, наред със други социални плащания на държавата. Тези ефекти също трябва да отчитат внимателно.

Казано накратко, по-високата минимална заплата означава повече държавни разходи (за заплати и социални плащания), повече безработни, повече скрити доходи и ръст при някои плащания (примерно за преглед). Новината ще бъде добра за ограничен кръг хора – част от най-ниско продуктивните работници - и лоша за всички останали, особено тези, които ще загубят работата си или просто няма да бъдат наети. Лоша новина ще бъде и за бизнеса.