През последните години усилено се заговори за нуждата от повишаването на качеството на професионалното образование. В същото време друг важен въпрос, този за количеството, а именно кой какво и колко учи, сякаш остава встрани от общественото внимание, пише в свой анализ Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Къде и какви са разликите може да се види чрез сравнение на данните за професионалното образование, от една страна, и заетостта на придобилите професионална квалификация по икономически дейности, от друга.
Най-голяма е разликата в хотелиерството и ресторантьорството. Докато 16,3% от план-приема е за специалности в тази икономическа дейност, заетите с придобита професионална квалификация (ППК) в тази дейност в икономиката са 6,1%.
Причини за сравнително големия прием може да се търсят в това, че за подготовката на хотелиери и ресторантьори не е необходима толкова скъпа и модерна техника (както при техническите специалности, например). В допълнение, от данните се забелязва, че тези специалности са често срещани в общообразователните училища, където има единични паралелки за професионална подготовка. Тези наблюдения подсказват, че училищата (в съответствие със системата за финансирането им) се стремят да обучават възможно най-много ученици с най-малко разходи без да се съобразяват с последващата реализация на кадрите или нуждите на бизнеса.
Повече от заетите към момента ученици се обучават и в сферата на селското стопанство и информационните и комуникационните технологии (ИКТ). Тези два сектора, обаче, показват противоположни тенденции на развитие.
Разширеният прием на специалисти в сектора на селското стопанство вероятно цели по-скоро да запълни отдавна създадените аграрни техникуми в страната, но продължаващото свиване на сектора в икономиката и неговата механизация ще направят аграрното образование още по-неприложимо. При ИКТ специалистите, от друга страна, приложението на придобитото след пет години образование вероятно ще е по-високо заради продължаващото разширяване на сектора в икономиката, технологичното развитие на производството и услугите и търсенето на все повече ИТ специалисти. Друг е въпросът дали все по-търсените специалисти в ИТ сектора са и ще са с професионално образование, или по-скоро основният недостиг (в сегашно и бъдещо време) е по линия на ИТ инженерите и другите специалисти с висше образование. С други думи, увеличаващите се атрактивност и план-прием на средни ИКТ специалисти не е гаранция за запълване на недостига от кадри в сектора.
Недостиг на обучавани ученици според план-приема и данните за заетостта пък има в сферите на преработващата промишленост, транспорта и строителството, където са заети значителна част от придобилите професионална квалификация. Причина за това може да се търси в това, че част от средните специалисти, които не могат да приложат придобитото си образование независимо от специалността, намират работа сравнително лесно като работници в индустрията или строителството, или като шофьори. Друга част от заетите в тези икономически дейности пък вероятно са завършили специалности, които към момента вече са закрити. Специално преработващата промишленост има толкова много клонове и различни специфики, че е трудно да се създават паралелки за всяко производство. В този случай работодателите биха наели средни професионалисти и от други направления и в последствие биха ги обучили за конкретната работа.
Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училищна среда, което включва и така нужните меки умения, и по-конкретно обучение в работна среда. Така например силно специфичните предмети още от началните курсове на професионалното образование биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и технологични обучения, както и от придобиване на меки умения, които увеличават шансовете за заетост. От друга страна по-силното застъпване на дуалното обучение също ще повиши заетостта и привлекателността на професионалното образование заради по-силните практически умения (съответно по-ниската необходимост от обучение) и възможността за оставане на работа на мястото на обучението. В същото време повсеместното прилагане на дуалното образование естествено ще повиши съответствието между предлаганите специалности и профила на икономиката на местно ниво.
В следващите броеве на бюлетина предстои и публикуването на детайлни сравнения между професионалното образование и профила на икономиката на местно ниво.


Куриер де Балкан: България блести на международната сцена с Джирото и победа на Евровизия
Голяма бяла акула е заснета в централната част на Средиземно море
Световните конфликти достигнаха връх през 2025 г.
Директорът на „Евровизия“ : България впечатли с изключително бързата реакция на институциите
Зеленски пред „Гардиън“: Русия губи инициативата, а войната постепенно се обръща в полза на Украйна
Петте елемента в изграждането на учителя: Липсата на една брънка скъсва веригата
Великобритания трудно ще възстанови щетите от Brexit върху икономиката си
Износът и вносът на Китай скочиха през май благодарение на AI
Поръчките на петролни супертанкери надминаха рекорда от 2008 г.
Бунтът срещу центровете за данни заплашва бъдещето на AI
Една грешка създаде златните джанти на Subaru
Изкуственият интелект на TikTok вече е в 7 милиона коли
Новото Audi Q7 – само дизел, Matrix LED и три окачвания по избор
Защо фабричните гуми са различни от тези, които си купувате от магазина
BYD се включи в атаката срещу Ferrari
Приятелите на Джей Ло се надяват тя да даде шанс на Брет Голдстин
Диетата MIND: Шест храни за здрав мозък
Защитиха пътя към резиденцията на Путин във Валдай с мрежи против дронове
ЕС има тайвански проблем на стойност 2 трилиона долара
Храненето, което помага да отслабнете здравословно