Имат ли резките изменения на индексите „остатъчен” ефект?

В 82% от случаите, когато SOFIX е регистрирал ръст от над 3% на ден, той е отчитал повишение и в следващата търговска сесия, показа проучване на Investor.bg.

За последните пет години има 17 дни, в които най-старият борсов индекс е добавял над 3% към стойността си. В 14 от тези случаи на следващия работен ден той е регистрирал нов ръст, а само в три – понижение. Средното дневно изменение на индекса след дните с над 3% ръст е положително в размер на 1,02%.

При дневните понижения с над 3% обаче не се забелязва подобна зависимост. За последните пет години се наблюдават 20 дни с дневно понижение на SOFIX от над 3%. В 12 от тях на следващия ден той е регистрирал ръст, а в останалите 8 – спад. Средното дневно изменение на индекса след дните с понижение от над 3% е положително от 0,1%.

Парадоксът, че след по-значителен ръст пазарът запазва позитивните настроения, докато след рязък спад по-скоро не се наблюдава продължение на негативната тенденция, има няколко логични обяснения.

Първото е, че „стадното” чувство на инвеститорите при растящ пазар е по-силно отколкото при падащ. Повечето инвеститори трудно се решават да затварят губещи позиции, особено на борса като българската, където не са разрешени „късите” продажби. Това донякъде обяснява и нежеланието им да затварят позиции след по-резки понижения, тъй като са по-склонни да изчакат пазара да „върне” част от загубите и тогава да излязат от инвестицията си.

Липсата на „къси” продажби води след себе си и други последствия. Тъй като инвеститорите нямат възможност да печелят при падащ пазар, всяко по-значително понижение се възприема от играчите с по-голям паричен ресурс като възможност за допълване на портфейли на атрактивни нива. Затова и негативните настроения са силно ограничени от търсенето на по-големи пакети на сравнително ниски цени.

Друго обяснение на феномена е, че в дългосрочен план фондовият пазар следва възходящ тренд поради естествения ход на историята – развитието на икономиката, новите технологии и не на последно място инфлацията. Затова е налице и възходящо отклонение в статистиката на измененията на индексите.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за взимане на инвестиционно решение