Може ли Китай да отвърже юана?

Изненадващият ход на Швейцарската централна банка за премахване на минималния праг в курса франк/евро е напомняне, че може да има неочаквани последици от валутните войни на централните банки.

Докато пазарите осмислят шока от миналата седмица, може да очакваме фокусът да се насочи към други слаби места на глобалната валутна карта, пише Крейг Стивън в MarketWatch. 

Китай се откроява, тъй като подобно на Швейцария фиксира валутата си, което става все по-трудно за поддържане.

Сега се задава нов фронт, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) изглежда готова да даде зелена светлина на своя програма за количествени улеснения (QE) в четвъртък. Ходът на Швейцария пък означава, че Швейцарската централна банка преустановява покупки на евро за поддържане на франка евтин, което означава, че еврото почти сигурно ще се обезценява.

Допълнителна сила на юана определено няма да е добре дошла за китайската икономика. БВП на Китай през четвъртото тримесечие на 2014 г. е нараснал само със 7,3% годишно, с което растежът за минлата година е 7,4% - най-слабият от 24 години насам. Това се случва на фона на приближаваща дефлация и ново изтичане на капитали от страната.

Валутните сътресения от миналата седмица представляват ново препятствие за китайския растеж, тъй като се оскъпява износът за Европа - вторият най-голям пазар на Китай след САЩ.

Другата опасност за Китай е, че силната му валута изостря дефлационните сили. Цените на производител в страната спадат от почти три години, а ниските цени на петрола добавят допълнително напрежение. Пазарът на имоти изглежда също може да тласне инфлацията значително надолу. Цените на новите жилища в големите градове са спаднали с 4,3% през декември спрямо година по-рано. 

Трудността за Пекин е, че тези външни валутни движения са извън неговия контрол. Ако мерките за поевтиняване на еврото предизвикат още един кръг от валутни обезценки, то още колко поскъпване може да издържи юанът?

Макар действията на швейцарската и други централни банки в Европа от миналата седмица да бяха доста различни, те имат нещо общо: институциите действаха неохотно в момента, в който натискът стана непоносим.