Швейцарската изненада прави борбата с дефлацията в Япония по-трудна

Монетарната „базука“ на гуверньора на Японската централна банка (ЯЦБ) Харухико Курода бе надвита от швейцарците. От април 2013 г. японският централен банкер инжектира трилиони долари в икономиката в опит да генерира инфлация от 2%. Но в улегнала, застаряваща икономика като японската, 95% от усилието опира до доверието, пише колумнистът в Bloomberg View Уилям Песек.

В опит да „преобърне драстично дефлационния манталитет“, както Курода го нарича, ЯЦБ трябва да трансформира нагласите сред домакинствата и бизнеса. Масираните покупки на облигации на Курода не означават много за японците, които не вярват, че ги очакват по-добри дни.

Решението на Централната банка на Швейцария да премахне тавана на курса на франка спрямо еврото може би е пронизало стратегията на Курода. Като не изпълни обещанието си, което повтаряше отново и отново, че няма да измени курса на следваната политика, гуверньорът на  Централната банка на Швейцария Томас Джордан „подкопа доверието към централните банки“, смята Саймън Грос-Ходж от LGT Group. Относно централните банки по света той добавя, че сега „немислимото е напълно възможно. Може нищо да не е по правилата.“

Дори ако ЯЦБ пристъпи към нови мощни количествени улеснения след двудневното заседание следващата седмица, въпросът е колко ефективен ще бъде ходът. „Шокът на Курода“ от 31 октомври проработи за известно време, подобрявайки възприятията, че е въпрос на време умерената инфлация да бъде постигната. Но този път, дори когато икономическият министър Акира Амари признава, че „най-вероятно на ЯЦБ ще й бъде трудно“ да успее, пазарите най-вероятно ще бъдат по-скептични към силите на централната банка.

Дори ако пренебрегнем решението на швейцарците, Курода е имал проблеми с излъчването на сигнали - това, което банкерите наричат „вербални интервенции“. Разбирайки как пазарите щателно изследват всички техни думи и дела, централните банкери във Вашингтон и Франкфурт се научиха да използват това обсебващо внимание към своя изказ.

В свой доклад от април 2013 г. икономистите от поделението на Федералния резерв в Сан Франциско Майкъл Бауер и Глен Руденбуш заключават, че „магнитудите на сигналните ефекти са по-големи и са статистически значими“ в сравнение с оценките на инвеститорите. Изкусното използване на вербалните сигнали, на намеците и киманията от страна на бившия председател на Фед Бен Бернанке, с които направляваше очакванията, обясняват защо количествените улеснения сработиха по-добре в САЩ, отколкото в Япония.

Част от проблема на Курода чисто и просто е неговата любезна, професионална личност. Писането на по-умни речи може да помогне. А също така и намекването за действия, които ще раздвижат пазарите, пред медиите. Истинското предизвикателство обаче е доверието в институцията, която управлява Курода. Преди да поеме поста гуверньор през март 2013 г. неговият предшественик Масааки Ширакава изгуби пет години в убеждения, че идва краят на дефлацията. Преди Ширакава Тошихико Фукуи и Масару Хаями също убеждаваха света, че инфлацията идва.

Поради това, че предлагането в японската икономика е толкова неподвижно, способностите на Курода да наклони търсенето са ограничени. Неговата работа би била по-лесна, ако правителството наливаше масло в огъня на ЯЦБ. Фактът, че не го прави, означава, че „последващите действията от страна на ЯЦБ могат да бъдат заплашени с известна доза скептицизъм от част от населението“, смята валутният стратег в Westpac Джонатан Кавена.

„Структурните реформи все още са липсващата съставка, но смислените опити на този фронт изглежда все още са далеч“, добавя той.

Курода трябва да започне да насочва вербалните интервенции към бюрокрацията в Токио, точно както трябва да открие и по-добри начини за ръководене на пазарите.

Например, защо не използва ролята на ЯЦБ на почтен брокер, за да подтикне правителството да предложи намаляване на данъците за фирмите, които повишават заплатите, за да се стимулират разходите? ЯЦБ трябва да защитава идеята за облагане на банките, които трупат облигации, и на домакинствата с прекомерни спестявания.

ЯЦБ може да предложи дебитни карти, гарантирани от банката, с които да предоставя средства на домакинствата вместо да продължава с покупките на правителствен дълг. Курода може да започне да купува евтини активи в страната, включително и земеделска земя в селските райони.

Принуждавайки хората да заемат, а банките – да кредитират, е игра на доверие. Всички трябва да вярват, че институциите, обещаващи да гарантират спокойствие и да повишат жизнения стандарт, могат да ги изпълнят. Това създаде гигантско предизвикателство за Курода от самото начало. С швейцарски изненади или без, задачата не става по-лесна.

Всичко по темата четете тук!