По време на въвеждането на долния праг на обменния курс франк срещу евро в разгара на кризата в еврозоната през 2011 г., централната банка на Швейцария е допускала, че в рамките на две до три години еврозоната ще се възстанови от икономическата и финансовата криза и по този начин банката ще може без никакви щети да приключи тази маневра.
През последните дни обаче Швейцарската централна банка трябваше да разшири баланса си чрез интервенции, за да защитава минималния обменен курс. Поради това в навечерието на възможното решение на Европейската централна банка (ЕЦБ) за нови мерки за отслабване на еврото, „швейцарската централна банка предпочете ужасен край, отколкото ужас без край“, казва в интервю за германския Capital главният икономист на банката UBS Даниел Калт. „Защото колкото по-слабо ставаше еврото, толкова повече трябваше да печата тя, за да поддържа минималния обменен курс“.
Подобно мнение в интервю за Die Zeit изразява и икономистът Марсел Фратчер. Според него дори не е изненадващо, че решението е взето тъкмо сега. „През последните седмици Националната банка многократно се намеси на валутния пазар и обменяше франкове за евро, за да запази валутата на желания курс. В крайна сметка тези интервенции водят до огромни загуби. В бъдеще за Швейцарската национална банка щеше да става все по-скъпо да поддържа този курс. А в момента, в който през следващата седмица ЕЦБ вероятно ще започне с покупката на държавни облигации, натискът върху еврото ще се засили още повече“, казва той.
Същевременно икономистът е на мнение, че самото решение за въвеждането на долния праг на обменния курс е било погрешно от самото начало. „Световните валутни пазари са толкова огромни и толкова ликвидни, че за всяка отделна централна банка би било направо невъзможно да управлява валутен курс чрез интервенции за продължителен период от време. Това трябваше да се вземе предвид“, казва Фратчер.
Според Калт сега е сигурно само едно – че пазарът ще остане волатилен, защото франкът е атакуван от две страни. „От една страна, франкът сега изведнъж си върна статуса на сигурно убежище, което му бе отнето от страна на централната банка преди три години и половина. Това ще създаде силно търсене, въпреки че възвращаемостта по десетгодишните деноминирани в швейцарски франкове държавни облигации е отрицателна. От друга страна - а това цели и централната банка - паритетът бе на ниво от около 1,25-1,30 франка за евро. По този начин франкът не фундаментално надценен до момента“, казва Калт.
По думите на Калт поддържаният до тази седмица минимален курс на швейцарската валута е бил една „квази субсидия“ за икономиката и преди всичко за силно експортноориентираните фирми. По думите му това се е отразявало и на нарастващите през годините борсови курсове, като швейцарските индекси с ръст от над 60% за последните три години са се представяли доста по-добре от останалите европейски бенчмаркове.
По думите на Калт от решението на швейцарската централна банка на пазарите ще спечелят малцина. „Освен швейцарските облигации, които ще са по-търсени, ще трябва да правим разлика между най-големите губещи, и тези, които губят по-малко на фондовата борса. Победители едва ли ще има. Големи мултинационални компании като Roche и Nestlé ще успеят да се справят със ситуацията. Акциите на силно вътрешноориентирани компании, като телекомуникационната компания Swisscom, също ще преминат сравнително леко през периода. Но книжата на по-малките, по-силно експортно ориентирани компании, ще са най-губещите“, казва Калт.
За самата швейцарска икономика, която е много отворена, ефектите няма да са еднозначни. Швейцария изнася много, а над половината от износа е за еврозоната, припомня Фратчер. „За някои компании поскъпването на франка може да се превърне в проблем. Но, разбира се, това правни вноса на стоки и суровини много по-евтин. „А тъкмо швейцарската икономика е силно зависима от този внос“, пояснява той.
Според него всяка професионална компания в Швейцария би следвало да знае, че ще се стигне до този момент и да се е подготвила – например чрез хеджиращи сделки. Освен това по думите му налице е и обратен ефект – за последните няколко месеца стойността на еврото спадна с над 12% спрямо долара, а с това се обезценява и франкът. По този начин швейцарските компании печелят конкурентно предимство в доларовото пространство.
Всичко по темата четете тук!


Археологическо откритие във Варна изпревари цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия
Убийството на Георги Марков и ролята на КГБ отново във фокуса на британско разследване
Варна е и областта с най-голямо търсене на учители и преподаватели в страната
Хлябът поскъпва, производителите изнемогват
Експерт във Варна: За да защитят децата си, възрастните трябва да научат колкото може повече за ИИ
Технологичните сривове: Ето една теория защо всичко се разваля
Остарелият софтуер не е проблем, ако бизнесът управлява риска
Норвегия разширява проучванията за нефт и газ в Арктика близо до Русия
В сянката на Русия Норвегия разширява енергийните си граници в Арктика
Как да спасим следващия Дженсън Хуанг от самия него
Китайско качество? Покривът на нов SUV се... набръчка
Властите в Швеция подменят пътни знаци заради руски танк
Stellantis се оттегля изцяло от моторните спортове
Следващият Maybach ще има водопад в салона
Пет нови брутални кросоувъра от Китай, които копират Defender
Полезно ли е да спите с котката си в едно легло?
Каримански: Държава да се заеме с предизвикателствата пред бюджета
Петко Петков е избран за член на ВСС от квотата на следователите с 323 гласа
Акция на ГДБОП в дома на автоексперта Станимир Карапетков
Петгодишният кибершпионаж срещу институциите ни не е изолиран случай
преди 11 години Хайде де. То ако имаше такава финансова операция, в която да няма печеливши щеше да има и такива, в които печелят всички. А ако операции, в който печелят всички съществуваха никой нямаше да работи нищо. Всички щяхме да си правим само печеливши операции и нищо друго. Но понеже и едните и другите са невъзможни една част от човечеството обеднява, а друга забогатява. отговор Сигнализирай за неуместен коментар