Даниел Калт: От отвързването на франка няма печеливши

По време на въвеждането на долния праг на обменния курс франк срещу евро в разгара на кризата в еврозоната през 2011 г., централната банка на Швейцария е допускала, че в рамките на две до три години еврозоната ще се възстанови от икономическата и финансовата криза и по този начин банката ще може без никакви щети да приключи тази маневра.

През последните дни обаче Швейцарската централна банка трябваше да разшири баланса си чрез интервенции, за да защитава минималния обменен курс. Поради това в навечерието на възможното решение на Европейската централна банка (ЕЦБ) за нови мерки за отслабване на еврото, „швейцарската централна банка предпочете ужасен край, отколкото ужас без край“, казва в интервю за германския Capital главният икономист на банката UBS Даниел Калт. „Защото колкото по-слабо ставаше еврото, толкова повече трябваше да печата тя, за да поддържа минималния обменен курс“.

Подобно мнение в интервю за Die Zeit изразява и икономистът Марсел Фратчер. Според него дори не е изненадващо, че решението е взето тъкмо сега. „През последните седмици Националната банка многократно се намеси на валутния пазар и обменяше франкове за евро, за да запази валутата на желания курс. В крайна сметка тези интервенции водят до огромни загуби. В бъдеще за Швейцарската национална банка щеше да става все по-скъпо да поддържа този курс. А в момента, в който през следващата седмица ЕЦБ вероятно ще започне с покупката на държавни облигации, натискът върху еврото ще се засили още повече“, казва той.

Същевременно икономистът е на мнение, че самото решение за въвеждането на долния праг на обменния курс е било погрешно от самото начало. „Световните валутни пазари са толкова огромни и толкова ликвидни, че за всяка отделна централна банка би било направо невъзможно да управлява валутен курс чрез интервенции за продължителен период от време. Това трябваше да се вземе предвид“, казва Фратчер.

Според Калт сега е сигурно само едно – че пазарът ще остане волатилен, защото франкът е атакуван от две страни. „От една страна, франкът сега изведнъж си върна статуса на сигурно убежище, което му бе отнето от страна на централната банка преди три години и половина. Това ще създаде силно търсене, въпреки че възвращаемостта по десетгодишните деноминирани в швейцарски франкове държавни облигации е отрицателна. От друга страна - а това цели и централната банка - паритетът бе на ниво от около 1,25-1,30 франка за евро. По този начин франкът не фундаментално надценен до момента“, казва Калт.

По думите на Калт поддържаният до тази седмица минимален курс на швейцарската валута е бил една „квази субсидия“ за икономиката и преди всичко за силно експортноориентираните фирми. По  думите му това се е отразявало и на нарастващите през годините борсови курсове, като швейцарските индекси с ръст от над 60% за последните три години са се представяли доста по-добре от останалите европейски бенчмаркове.

По думите на Калт от решението на швейцарската централна банка на пазарите ще спечелят малцина. „Освен швейцарските облигации, които ще са по-търсени, ще трябва да правим разлика между най-големите губещи, и тези, които губят по-малко на фондовата борса. Победители едва ли ще има. Големи мултинационални компании като Roche и Nestlé ще успеят да се справят със ситуацията. Акциите на силно вътрешноориентирани компании, като телекомуникационната компания Swisscom, също ще преминат сравнително леко през периода. Но книжата на по-малките, по-силно експортно ориентирани компании, ще са най-губещите“, казва Калт.

За самата швейцарска икономика, която е много отворена, ефектите няма да са еднозначни. Швейцария изнася много, а над половината от износа е за еврозоната, припомня Фратчер. „За някои компании поскъпването на франка може да се превърне в проблем. Но, разбира се, това правни вноса на стоки и суровини много по-евтин. „А тъкмо швейцарската икономика е силно зависима от този внос“, пояснява той.

Според него всяка професионална компания в Швейцария би следвало да знае, че ще се стигне до този момент и да се е подготвила – например чрез хеджиращи сделки. Освен това по думите му налице е и обратен ефект – за последните няколко месеца стойността на еврото спадна с над 12% спрямо долара, а с това се обезценява и франкът. По този начин швейцарските компании печелят конкурентно предимство в доларовото пространство.

Всичко по темата четете тук!