Защо заяжда педалът на газта на щатската икономика?

Европейската дългова криза връхлетя американските финансови пазари, точно когато дебатът за нова серия фискални стимули набираше скорост във Вашингтон, коментира Economist.

Съвпадането на двете събития повиши важността на въпроса, както за тези, според които още малко бюджетни разходи са жизненоважни, така и за онези, които мислят, че това може да причини катастрофа.

Фискалната политика на президента Обама се описва като „давай газ сега, спирачките – по-късно”. Големи дефицити в краткосрочен план, целящи да предотвратят икономическа депресия, които впоследствие да бъдат редуцирани, за се обуздае нарастването на държавния дълг.

Преместването на крака от газта на спирачката обаче остава абстракция в бъдещето. С последните инициативи на американската администрация, общият размер на стимулите от влизането на Барак Обама в Белия дом ще надхвърли 1 трлн. долара.

Нуждае ли се икономиката от всичко това? Въпреки нестабилните пазари, прогнозите за растежа на щатската икономика през тази и следващите години се ревизират нагоре, а не надолу.

На 26 май ОИСР повиши прогнозата си за ръста на американската икономика през 2010 на 3,2% от 2,5% през ноември. Но добави, че „не е ясно доколко устойчив е растежът и как би реагирала икономиката при оттегляне на стимулите”.

Потребителските разходи изглеждат неоправдано високи, имайки предвид слабия ръст на доходите, намаленото богатство и затрудненото кредитиране.

Смяташе се, че износът ще поеме тежестта на възстановяването след оттеглянето на правителствените стимули.

Тези очаквания обаче сега са на път да избледнеят, след като Европа, с нейните фискални рестрикции и спадаща валута, ще се бори за същите пазари, и няма да купува много от Америка.

Много малко лостове остават на разположение ако икономиката на САЩ се препъне отново. Федералният резерв е изчерпан, а програмата за рекапитализиране на банките изтича в началото на октомври.

При тези обстоятелства добавянето на нови фискални стимули осигурява краткосрочна застраховка, без да вреди прекалено на дългосрочния дефицит.

Каквито и да са заслугите на стимулите обаче, те илюстрират опасната липса на каквато и да било стратегия за справяне с този дефицит, въпреки отрезвяващия сигнал от Европа.

Фискалните предизвикателства пред САЩ в дългосрочен план са огромни, като по някои критерии за оценка надхяърлят тези на еврозоната.

МВФ смята например, че до 2015 САЩ ще имат структурен дефицит (този, който преобладава при пълна заетост) от над 6% от БВП, в сравнение с 4% за еврозоната.

Президентът Обама призова той да бъде сведен до около 3% дотогава, но прехвърли на двупартийната комисия по дефицита трудния въпрос да отговори как, което тя ще направи не по-рано от ноември.

За щастие Америка разполага с време. Благоприятните й демографски тенденции означават, че денят за плащане на сметката е по-далеч от европейския. Освен това статутът на долара като резервна валута й осигурява пространство за действие.

Това обаче си има и лошата страна. Може да се окаже невъзможно за политиците да приемат насериозно въпроса с дефицита, докато не бъдат принудени от дълговите пазари.

В момента европейската криза също не допринася за осъзнаването на проблема. След като инвеститорите бягат от еврото, доларовите активи стават привлекателни. Сред тях са американските държавни облигации, които поскъпват (доходността им пада) и така се намаляват разходите за обслужване на щатския дълг.

В крайна сметка все още няма достатъчно причини за отнемане на газта и натискане на спирачката в САЩ.