Защо разпадането на еврото е реалистичен сценарий

Представете си, че през юни 2007 г. някой ви беше казал, че на 1 юни 2012 г. доходността по 10-годишните британски облигации ще падне до 1,54%, тази по еквивалентните щатски ДЦК до 1,47%, а по 10-годишните германски книжа - до 1,17%, пише Мартин Улф, анализатор на Financial Times, в коментар за изданието.

Представете си също, че разберете, че официалните лихвени проценти в САЩ и Япония са около нула, а в еврозоната - 1%. Какво ще си помислите? Ще си помислите, че световната икономика е в депресия.

Ще сгрешите, ако имате предвид нещо като Голямата депресия от 30-те години. Но ще сте прави за основната тенденция – Западът преживява прикрита депресия, еврозоната е на прага на нова много сериозна рецесия, а  политиците продължават да повтарят грешките си.

Най-сигурният индикатор и пряка причина за икономическата слабост е промяната във финансовите баланси (разликата между доходите и разходите) на частния сектор към излишъци - както при бизнеса, така и при домакинствата. Отдръпването на задлъжнелите и изплашени потребители е причина за слабостта на западните икономики. Дори страните, които не са директно засегнати, като Германия, страдат косвено от мащабното свиване на потреблението при търговските им партньори.

Според прогнозата на Международния валутен фонд (МВФ) за периода 2007-2012 г. частният сектор в САЩ ще се придвижи към положителен финансов баланс със сума равна на 7,1% от брутния вътрешен продукт (БВП). Очакваната промяна за Великобритания в посока излишък е със 6% от БВП, за Япония – с 5,2%, а за еврозоната – с 2,9%.

Еврозоната обаче е доста разнородна. Има страни с устойчиви излишъци (преди всичко Германия), такива, където частният сектор като цяло е балансиран финансово (Франция и Италия), и икономики, където очакваното изместване към излишък е силно изразено (Испания, където промяната се очаква да бъде с 15,8% от БВП).

За 2012 г.  развиващите се страни също ще отчетат излишък от 450 млрд. долара, прогнозира МВФ.

И разбира се глобалното потребление остава слабо. Експанзионистичната монетарна политика и толерирането на огромни фискални дефицити донякъде ограничи депресията и доведе до крехко възстановяване в някои региони.

И все пак фактът, че неортодоксалните монетарни политики и натрупаните от правителствата дефицити не доведоха до устойчиво възстановяване, говори, колко силна е рецесионната инерция. Това е наследството от една тотална финансова криза, предшествана от спукването на силно раздути инвестиционни балони и шоково нарастване на дълговите нива.

Финансовите институции изиграха централна роля в кризата - от еуфорията около безогледното харчене и неустойчиво големите кредити, чак до зараждането на паника, свиването на потреблението и бюджетните икономии.

Опасенията за стабилността на публичните финанси произтичат от това, доколко платежоспособни изглеждат длъжниците. Тези опасения достигнаха своя пик в края на 2008 г., когато ипотечните заеми бяха във фокуса на пазарната паника.

Сега основните страхове са свързани с еврозоната. Интересното е, че правителствата, на  които инвеститорите разчитат в случай на системни кризи, са сред изпитващите затрудения длъжници. Паниката предизвиква изтичане на капитали към Германия и извън еврозоната към страни, запазили монетарния си суверенитет като САЩ и Великобритания.