Първата крачка към европейски банков съюз

В началото на финансовата криза се споменаваше, че банките са „с международен живот, но с национална смърт“, според крилатата фраза на Чарлз Гудхард. В периода 2008-2009, когато големи международни банки изпаднеха в беда, те трябваше да бъдат спасявани от техните правителства. Положението в Европа обаче за момента е точно обратното – „банките имат национален живот и европейска смърт“.

Така се изразява директорът на Центъра за европейски политически изследвания Даниел Грос в публикация за Project Syndicate.

Той дава пример с местните спестовни банки в Испания, които финансираха извънредно големия бум на недвижими имоти в страната. След рухването на пазара на недвижимото имущество обаче загубите заплашиха цялата страна и така проблемът стана европейски, тъй като оцеляването на еврото беше поставено на карта.

Испанският случай обаче е показателен за много по мащабен проблем – националните управници винаги омаловажават проблемите на местно ниво. Това се дължи главно на техния инстинкт към защитаване на банките като „национални шампиони“ пред другите страни.

Но отказът да осъзнаят проблемите у дома се корени много по-дълбоко. Доскоро испанските власти поддържаха теорията, че затрудненията в сектора на недвижимите имоти са временни. Тази самозаблуда се дължи на една единствена причина. Ако бяха казали истината, това щеше да е признание, че с години са игнорирали изграждането на един неустойчив бум в строителството, който заплашва да доведе цялата страна до неплатежоспособност.

В случая на Ирландия ситуацията не беше много по различна. Когато трудностите се задаваха на хоризонта, финансовият министър по онова време твърдеше, че страната ще осъществи „най-евтиното спасяване на банки в историята“.

Имайки предвид предсказуемата склонност на правителствата да не отчитат проблемите в страните си, се предполагаше, че те ще поемат разноските по възстановяването на банките. Така също изглеждаше разумно страните в еврозоната да наблюдават банките си сами. Но наскоро създаденият европейски банков орган ограничи правомощията само на националните „надзиратели“, чиято работа се ръководи главно от съображения с местен характер.

Действителността показва обаче, че този подход не е никак разумен. Основната причина за това представлява всеобхватността на един национален проблем, който бързо може да застраши банковата система на еврозоната - заради общия паричен съюз.

На срещата на европейските лидери през юни най-сетне бе отбелязана нуждата от коригиране на ситуацията и прехвърляне на отговорността за банково наблюдение в еврозоната към Европейската централна банка (ЕЦБ). Имайки предвид, че финансовата интеграция в паричния съюз е сравнително стабилна, то ръководната позиция на ЕЦБ беше очевиден избор.