Могат ли САЩ да си позволят нова война за 3 трлн. долара?

След като похарчи трилиони долари за войни през последното десетилетие, Америка изглеждаше сякаш пристъпва към една нова ера – готова да спре финансовото кранче за военни операции в Ирак и Афганистан, да си прибере военните у дома и да се наслади на дивидентите от мира, пише в коментар за CNN икономистът Линда Билмс.

Отдихът обаче изглежда, че ще бъде кратък. Новите заплахи за сигурността в целия свят доведоха до подновяването на призивите за военно участие – може би не със сухопътни сили, а само с въздушни удари, безпилотни летателни апарати и оръжия и обучение за сенчести опозиционни групи.

Заради Ирак, който изпадна в хаос на фона на настъплението на ислямистката организация „Ислямска държава“, обществеността е обезпокоена не само от перспективата САЩ да бъдат въвлечени отново във война. Основният въпрос е дали икономиката ще може да издържи повече.

Вашингтон може да плаща лесно за каквото е необходимо. Първата война в Персийския залив през 90-те години например струваше по около 12 млрд. щатски долара годишно.

Обучението на опозицията и защитата на цивилното население в Сирия, както и въздушните удари срещу „Ислямска държава“ и режима на Башар Асад в Сирия, ще струват около 20-22 милиарда долара годишно, според оценката на Кен Полак от базирания във Вашингтон Brookings Institution.

Цената на повторно участие в конфликт ще бъде тежка. Страната още се мъчи да излезе от финансовата дупка, която отвориха скъпите войни в Ирак и Афганистан. В допълнение към трилионите, заделени за военни разходи, редовният бюджет на Пентагона е нараснал с 1,3 трлн. сегашни долара от 2001 г. насам до най-високо ниво в реално изражение от Втората Световна война.

Тази "култура на безкрайни пари", както бившият министър на отбраната Робърт Гейтс я нарича, е пословично разточителство. Счетоводните системи пък са толкова несъвършени, че е невъзможно да се проследи къде и как са изхарчени парите.

Оттеглянето от Ирак и очакваното заминаване от Афганистан се считаше за прелюдия към „затягане на коланите“ от Пентагона. Конгресът дори постанови мерки, предназначени да намалят военните разходи с около 540 милиарда щатски долара през следващото десетилетие.

Пентагонът също обяви големи съкращения на разходите в почти всички области, включително и свиване на размера на армията от 520 хил. до 440 хил. войници, орязване на увеличенията на заплати и обезщетения и закупуване на по-малко оръжия. Реформата обаче явно ще бъде задържана заради рязкото влошаване на глобалната сигурност.