Високата цена на ниските лихви в САЩ

По още по-радикален начин Фед се зае да купува (или да подкрепя закупуването на) търговски ценни книжа, ценни книжа, обезпечени с жилищни ипотечни кредити, ДЦК, корпоративните облигации от инвестиционен клас, ценни книжа, обезпечени с търговски ипотеки, и такива, обезпечени с активи. Федралният резерв премахна изискванията за банкови резерви. Чрез нова програма за директно кредитиране Фед се превърна в своеобразна търговска банка.

Ако не беше натрупването на финансови излишъци през последните 10 години, вероятно ще трябваше да бъдат използвани по-малко такива монетарни инжекции. Никаква пандемия не стои зад масираното вливане на ликвидност от централната банка на т. нар. репо пазар, последвало спонтанния скок в разходите по заемите миналия септември. Поради все още неясни причини, банковата система, която очевидно е повече от добре капитализирана, не успя да задоволи внезапното търсене на средства от страна на дилърите, които поддържат огромни портфейли от държавен дълг.

Извънредното изобилие на ДЦК е причината за дефицитите от трилиони долари в САЩ по време на икономически бум. Упорито ниските лихвени проценти благоприятстваха това заемане, както и растежа на инвестициите в непублични акции (обикновено чрез много ливъридж), възхода  на непечеливши стартъпи, множеството обратни изкупувания на корпоративни дялове и неестествената платежоспособност на губещи компании, които се финансираха на най-предпочитаните от Фед дългови пазари.

За спестителите като цяло, и по-специално за мениджърите на публични пенсионни фондове, ниските като тревата лихви не носят необходимите печалби. Напротив: За да спечелите 50 000 долара при 5% годишна доходност на държавните облигации, е необходим 1 милион долара капитал; за да спечелите същия доход при 1% доходност изисква 5 милиона долара. За да се опитат да заобиколят тази неприятна аритметика, гладните за доходност инвеститори купуват акции, облигации с неинвестиционен рейтинг, недвижими имоти и каквото друго се намира. Това работеше, докато балонът се надуваше.

При балон възвръщаемостта е целта на инвестиционната игра. През последните 10 години скептиците относно дългово финансирания просперитет на САЩ трябваше да влязат в редицата. За да бъдат в крак фонд мениджърите търсеха предимство в активите с по-ниско качество. Управителите на портфейли от облигации от инвестиционен клас се „изцапаха” с неинвестиционни (боклук) книжа. Инвеститорите в облигации с неинвестиционен рейтинг изпаднаха до най-долнопробните книжа или до банков дълг, структуриран без стандартните защити с дребен шрифт.

И все пак американците са сравнително щастливи, че могат да инвестират при положителна номинална доходност. Притежателите на облигации за около 10,9 трилиона долара, деноминирани в йени, евро и швейцарски франкове, плащат за привилегията да кредитират. „Инвеститорите, търсещи сигурност, бяха готови да посрещнат гарантирана загуба при държане на дълга до падежа“, така миналото лято Financial Times се опита да обясни почти необяснимото.

Отрицателната номинална доходност при облигациите е прецедент в последните 4000 години, според "История на лихвените проценти" на Сидни Хоумър, претърпяла четвърто издание в съавторство с Ричард Сила през 2005 г. Обърнатите с главата надолу пазари за облигации от инвестиционен клас не са изключение, но обхватът на днешния катаклизъм е стряскащ. Ако неблагоприятните събития са тест за качеството на сигурната ценна книга, както проповядва старата доктрина, някои сегменти от днешните корпоративни облигации и търгуеми банкови заеми вече се провалиха. На 20 март, според S&P Global Market Intelligence, обемът на тези заеми, котирани под 80 цента за долар, е превишил кризисното ниво от 2008 г. Макар паниката впоследствие да отшумя, много от качествените корпоративни вземания се оказват инвестиции само за добри времена, не толкова различни от обикновените акции.

Подмамени от свръх ниските лихви, американците заемат и кредитират в нещо като фалшива икономика, която кандидатът за президент през 2016 г. Доналд Тръмп правилно осъди тогава. Covid-19 рано или късно ще отстъпи. В името на честните цени и реалните стойности би било добре централните банкери да направят същото.