На западния фронт нищо ново: Euronext изпрати тиха година без големи IPO-та

За първи път от първичното публично предлагане (IPO) на самата Euronext преди повече от десетилетие компании са набрали по-малко от 1 млрд. долара чрез IPO-та на борсата през 2025 г., понасяйки основната тежест от стагнацията на капиталовите пазари на континента, пише Bloomberg в материал.

Операторът на борси във Франция, Нидерландия, Италия, Ирландия, Норвегия, Белгия, Португалия и Гърция имаше само две първични публични предлагания, които набраха повече от 100 млн. евро през 2025 г. Годината беше повлияна от политическо напрежение, както и от нарастваща конкуренция – включително от по-активни борси в региона като тази в Стокхолм, която надви други платформи, включително Амстердам, за най-голямото IPO в Европа от три години.

Euronext е привлякла само около 5% от всички средства, набрани от листвания в Европа през 2025 г., като се има предвид и че делът на региона от международните IPO обеми се сви, тъй като САЩ и Азия имаха силна година, според данни, събрани от Bloomberg.

„Рискът за Европа е, че фрагментираните ѝ капиталови пазари губят значение спрямо други световни центрове, тъй като парите и талантът се насочват към по-големи платформи“, посочва Раджив де Мело, главен инвестиционен директор в Gama Asset Management. „Въпреки че европейският растеж е по-силен от очакваното, Европа все така изостава в сравнение с Азия и САЩ“, допълва той.

Общият обем на средствата, набрани от нови листвания на Euronext. Графика: Bloomberg LP

Франция се бори с вътрешнополитическа несигурност, създавайки препятствия за листванията там, допълва Де Мело. Ограниченото влияние на ЕС върху все по-напрегнатата международна геополитическа сцена е друго предизвикателство за Европа.

Франция, най-големият пазар на Euronext и дом на повече от 20 т. нар. еднорози като приложението за резервации Doctolib и компанията за споделяне на автомобили BlaBlaCar, не е виждала по-значително IPO от дебюта на фирмата за технологии за нощно виждане Exosens през юни 2024 г. В края на 2022 г. страната си беше поставила амбициозната цел да листне 10 от най-големите си стартиращи компании на местно ниво до 2025 г., но изпадна в политическа криза малко след листването на Exosens, когато президентът Еманюел Макрон свика предсрочни избори.

Ерик Блайнс, мениджър на фондове в SwissLife Gestion Privée в Париж, вижда няколко фактора, стоящи зад сушата от IPO-та в Европа, включително конкуренцията от частния капитал и възхода на пасивното инвестиране. Но политическият хаос във Франция също е основен проблем, отбелязва той.

„Намалихме експозицията си към страната, както други мениджъри на активи, и при толкова голяма несигурност е разбираемо човек да не иска да инвестира средства в първично публично предлагане“, посочва Блайнс.

Френските акции се представят зле от 2024 г. насам, като страната все още няма правителство с мнозинство, разчитайки на извънредно законодателство, което удължава прилагането на жизненоважни разходи и данъци, но не включва нови мерки за ограничаване на нарастващия публичен дълг. Във вторник френският министър на финансите Ролан Лескюр заяви, че дефицитът за 2026 г. може да надхвърли 5,4% от брутния вътрешен продукт (БВП), след като парламентът не успя да приеме законопроект за бюджета преди края на миналата година.

Но не само в Париж бе тихо. Най-големият кандидат на пазара в Португалия беше Novo Banco, която предпочете сделка за сливане и придобиване. Нидерландия беше сред местата, които загубиха от Стокхолм в надпреварата за привличане на охранителната фирма Verisure. Италия също отчете по-слаба активност.

Има известен оптимизъм, че се очаква сушата от големи първични публични предлагания да приключи в началото на тази година, като производителят на бронирани превозни средства Czechoslovak Group твърди, че обмисля IPO, което може да набере над 3 млрд. евро в Амстердам още през януари. Френско-германският производител на танкове KNDS заяви, че планира двойно листване във Франкфурт и Париж тази година.

„Очаквахме добра година за първичните публични предлагания през 2025 г., но макроикономическата и геополитическата среда усложниха ситуацията“, каза в интервю Матийо Карон, мениджър в Euronext. „Разбира се, бих предпочел да имаме по-добра година с повече IPO-та, набиращи повече капитал – и това би трябвало да се случи от 2026 г.“, допълва той.

Въпреки всичко средните по размер сделки, които се осъществиха на пазарите на Euronext миналата година, се представиха добре. Ferrari Group в Амстердам и строителната компания Sentia в Осло – единствените две, които набраха повече от 100 млн. евро тази година – се търгуват съответно с 10% и 26% над цените си от IPO-то. Борсовият оператор заяви, че все пак е добавил общо 50 нови листвания миналата година.

Euronext бе създадена през 2000 г. чрез обединяване на фондовите борси в Париж, Брюксел и Амстердам. Нюйоркската фондова борса придобива компанията през 2007 г., а след това обединеният бизнес бе закупен от Intercontinental Exchange Inc. През 2014 г. Euronext отново се обособява като независим субект и водещ паневропейски пазарен оператор.

Стефан Бужна, бившият банкер, който ръководи Euronext от 2015 г., разшири групата чрез серия от придобивания, включително гръцкия борсов оператор през ноември. Под ръководството на Бужна компанията се диверсифицира, като добави нови класове активи и услуги. Листванията съставляват по-малка част от приходите на компанията, отколкото в предходни години, според данни, събрани от Bloomberg.

„Ако погледнете което и да е било тримесечие, това дали печелите IPO почти не променя нищо по отношение на печалбата и загубата“, отбелязва Бенджамин Гой, ръководител на европейските финансови изследвания в Deutsche Bank. „Спечелването на IPO обаче е доста важно, защото е много вероятно да спечелите цялата верига на стойността след това“, допълва той.