Низходящата спирала при ликвидността води до повече пазарни шокове

Широката пазарна ликвидност - лекотата, с която инвеститорите могат да купуват или продават ценни книжа без да се влияе върху тяхната цена - е в низходяща спирала повече от 10 години, пише за Financial Times Ришаб Бандари, старши портфолио мениджър в Capstone Investment Advisors.

Вижте например какво се случи с търговията с фючърсни договори върху индекса S&P 500 - обиновено най-ликвидните фючърси върху индекс за акции в света. През последното десетилетие тяхната ликвидност, измерена чрез дълбочината на пазара, се срина с около 90%. Този модел се повтаря и в други класове активи и региони.

Дълбочината в общи линии е мярка за способността на пазара да поглъща парични потоци без значително въздействие върху цената на базовата ценна книга. По-конкретно, тя обозначава броя на акциите или договорите, налични в офертите за покупка на дадена ценна книга във всеки един момент.

Спадът в ликвидността съвпада с огромно увеличение на броя и величината на „волатилните шокове“ - дефинирани като ежедневни движения с над 5 процентни пункта в индекса Vix, който измерва очакванията на пазарите за волатилността. Между 1994 и 2007 г. имаше девет такива шока. В годините след финансовата криза от 2008-09 г. те бяха 62.

По-значимо е, че пазарната ликвидност започнала да се държи като пясък - колкото по-плътно се опитвате да я сграбчите, толкова по-бързо тя се изплъзва през пръстите ви. Точно когато търсенето на ликвидност е най-голямо, особено по време на периоди на стрес, тя има тенденция да се оттегля. Така че ликвидността не само е ниска, но и е станала крехка и ненадеждна.

Причините за тези внезапни пресъхвания са много. През последното десетилетие се наблюдава разпространение на компютърни, количествени стратегии, движени от правила или пазарни сигнали. Огромната промяна при активите в посока систематични и пасивни инвестиционни средства намали възможността за активните мениджъри да се намесват в периоди на стрес и да осигуряват ликвидност. Вместо това тези систематични и пасивни стратегии са ограничени от техните алгоритми.

По-строгото банково регулиране усложни проблема, като радикално намали капацитета на големите брокери-дилъри да поемат риск. В резултат на това инвестиционният свят загуби достъп до част от ликвидността, предоставяна преди от тези банки.

Друг ключов въпрос е, че ролята на маркетмейкърите до голяма степен бе поета от ботове, поддържащи високоскоростни алгоритми. Емпиричните наблюдения сочат, че тези ботове обикновено реагират на всяко увеличение на волатилността на базовия актив чрез постепенно изтегляне на ликвидност.