Нов международен фонд може да намали валутния риск за развиващите се страни

Валутният риск е ахилесовата пета на развиващите се икономики, които заемат, за да инвестират за увеличаване на производителността, намаляване на емисиите и постигане на целите за устойчиво развитие.

Около 90 процента от трансграничния дълг на страни с ниски и по-ниски средни доходи, близо 2 трлн. долара, е деноминиран в твърди валути, предимно долари, голяма част от които са от банки за развитие и други официални заемодатели, пише Сони Капур, главен изпълнителен директор на Скандинавския институт за финанси, технологии и устойчивост, в анализ за FT.

Това излага уязвимото население на сериозни колебания в обменните курсове, които увеличават икономическата нестабилност и често предизвикват дългова криза. Девет валути на развиващите се икономики паднаха с повече от една четвърт и още 21 с повече от една десета през 2020 г., когато Covid-19 удари.

Това е провал както на пазарите, така и на политиката, който прехвърля валутния риск на най-неподготвените да го понесат. Само 20 развиващи се икономики могат редовно да заемат от международни инвеститори в собствената си валута.

За други, принудени да заемат в долари, дори хеджирането на валутния риск не е опция. На този пазар са само големите нововъзникващи икономики.

Валутният пазар има огромен дневен оборот от 6,6 трлн. долара, най-вече във валути на страните от Г-10. Сто развиващи се икономики представляват по-малко от 0,2% от търговията.

Предвид големите им инвестиционни нужди и ограничените вътрешни спестявания външните заеми на страните с ниски и по-ниски средни доходи ще нараснат до 4-6 трлн. долара до 2030 г., ако искат да се приведат в съответствие с Парижкото споразумение за изменението на климата и да изпълнят целите си за устойчиво развитие.

Това финансиране няма да се осъществи, ако пазарите и политиците не намалят валутния риск в мащаб. Необходима е нова многостранна институция, която да направи валутните пазари двупосочни, за да се сведе валутния риск наполовина до 2030 г.

Този международен валутен фонд ще надгражда експертизата на TCX, успешна инициатива, финансирана от донори, която цени и предлага хеджиране на валутния риск на развиващите се страни. Неговите модели за ценообразуване и управление на риска са успешно тествани при сериозни колебания на валутните пазари, изпитани в кризата с еврото и кризата с коронавируса.

TCX обаче има капацитет да хеджира около 5 млрд. долара при скромна капиталова база от 1 млрд. долара. Само многостранна институция с широко членство и голяма капиталова база може значително да намали валутния риск. Тази институция ще създава пазари и ще действа като контрагент на инвеститори, кредитополучатели, дарители, предприятия с компенсиращи валутни експозиции.

Това би намалило обезпечението, необходимо за сделки, и ще позволи предлагането на повече продукти, които подпомагат развитието на местния пазар, увеличават ликвидността и привличат частни инвеститори към валутния риск като клас активи. Това, заедно с повече възможности за компенсиране на риска, би увеличило капиталовата ефективност.

Необходимо е подобен фонд да стартира със способността да носи минимум 250 млрд. долара брутни валутни експозиции, за да демонстрира сериозността на намеренията, да привлече частен рисков капитал и да започне да променя валутния риск. За това ще е необходимо да има около 25 млрд. долара капитал, от които само 5 млрд. долара да бъдат платени предварително. Салдото може да бъде под формата на изискуем капитал, ангажимент за изплащане, ако е необходимо, също използван от Световната банка.

Тази малка сума ще отговори на един от най-големите източници на риск във финансирането на развиващите се икономики и ще отключи допълнителни продуктивни инвестиции от стотици милиарди долари. Активираните от такъв фонд пазари във валути биха били по-отзивчиви към промените в политиката и пазарните условия, като осигуряват по-добра обратна връзка, отколкото пазарите на облигации, базирани на долари.

Заемането в долари е привлекателно, тъй като носи по-ниска лихва, но обикновено се оказва по-скъпо в дългосрочен план, ако местните валути отслабват по стойност. Чрез прозрачно ценообразуване на скрит валутен риск един международен валутен фонд ще подобри стимулите както за кредитополучателите, така и за заемодателите да преминат към местни валути и да приемат по-силни макрополитики, като по този начин намаляват нестабилността на развиващата се икономика.

На свой ред това би спестило на донорите част от парите, които в момента губят при чести отписвания на дългове.