Инвеститорите вече не могат да игнорират рисковете за отделяне на Китай от САЩ

Въпреки това фактическото обвързване на юанa с долара и еврото означава, че китайските държавни облигации предлагат малка или никаква диверсификация на официалните мениджъри на резерви, които са основните чуждестранни купувачи, тъй като доларът и еврото са основните валути на техните портфейли. И трябва да се постави под въпрос това обвързване на юана с тях. Като се имат предвид дълбоките проблеми на жилищния пазар, Китай е силно зависим от износа, за да стимулира растежа, което може да го изкуши да се стреми към по-конкурентен обменен курс.   

От всичко това следва, че стратегическото съперничество между САЩ и Китай не оправдава аналогиите със Студената война. Икономическият модел на Китай има изключителна степен на интеграция в глобалната система, много по-голяма от тази, която имаше Съветският съюз. Доколкото има война на капиталовите пазари, тя до голяма степен се ограничава до първичния пазар на акции.

Въпреки това има голяма вероятност в САЩ да се засили политическият натиск за ограничаване на инвестициите в Китай. Една ясна индикация е последният годишен доклад на американо-китайската комисия за преглед на икономиката и сигурността, независима американска агенция.

Той посочва, че номиналното финансово „отваряне“ в Китай в действителност е внимателно управляван процес, предназначен да засили държавния контрол върху капиталовите пазари и да канализира чуждестранното финансиране за изпълнение на националните цели.

Освен това комисарите се притесняват, че американският капитал може да помогне за военната модернизация на Китай, да подпомогне нарушения на човешките права или да субсидира нелоялни търговски практики.

Това означава ли, че Китай е задънена улица за инвестиции? Бих твърдял, че субектите с променлив интерес са неприемливи, защото не предлагат на инвеститорите реални права на собственост и не носят право на глас. По отношение на екологичните, социалните и управленските фондове Китай също е предизвикателна територия, като се има предвид, че страната е най-големият световен замърсител. Има неоспорими опасения за правата на човека. А корпоративното управление очебийно не отговаря на стандартите на развития свят. Но за останалата част е просто въпрос на това дали рискът се калкулира реалистично.

Програмата на Пекин за общ просперитет, неговата склонност към произволни политически инициативи и интервенционисткото му поведение на пазарите очевидно изискват пазарна отстъпка в сравнение със САЩ, Европа и Япония. Много инвеститори са на мнение, че настоящата отстъпка е адекватна. Геополитическите рискове стават все по-големи, но бягството на капитали все още не е в картите.