Време ли е за инвестиране на развиващите се пазари?

Това не са единствените допускания, които се правят от тези, които се застъпват за по-висока, цялостна експозиция към развиващите се пазари. Те също така предполагат, че за най-крехките във финансово отношение икономики официалните кредитори, включително МВФ и Световната банка, ще са готови да повторят разочарованията от споделянето на тежестта през 2020 г. 

За да помогнат за облекчаване тежестта на извънредните ситуации, свързани с ковид, те предоставиха значителна помощ на развиващите се държави с предположението, че частните кредитори ще последват примера им. Но изпълнението на Инициативата за спиране обслужването на дългове и формулирането на Общата рамка за третиране на дълговете от Г-20 не бяха съчетани с подобни усилия от частни източници. Ако официалните кредитори се оттеглят, липсата на помощ и облекчаване на дълга ще увеличи вероятността от болезнени съкращения на разходите за социалните сектори, ще усложни решаването на проблемите с изменението на климата, ще подхрани по-голямо неравенство и ще навреди на действителния и потенциалния растеж.

Това не означава, че няма привлекателни възможности на развиващите се пазари. Но вместо общо инвестиране чрез следване на индекси или влагане на средства в ETF (борсово търгувани фондове – бел. прев.) инвеститорите трябва да се съсредоточат върху селективни възможности с обезпечение - или активи, заложени пред кредиторите, или специфични по форма, като много големи парични буфери и (в случая на държави) големи международни резерви.

Инвеститорите трябва да се стремят да придобият добри имена, които са били засегнати от типичното техническо заразяване на развиващите се пазари; проблемни активи, при които стойностите на възстановяване са високи; и такива, повлечени от сривове на вътрешния финансов пазар.

Реалностите на икономическото управление също така подчертават по какъв начин инвеститорите трябва да са наясно с последователността на вероятните събития на развиващите се пазари. Изправени пред високи цени на вноса, намаляващо търсене за износа и ниски международни резерви, страните са склонни да прибягват до валутна обезценка, която да им помогне във финансовото приспособяване и икономическото преструктуриране. За някои от тях това ще запази деноминираните в страната ценни книжа в неблагоприятно положение в сравнение с тези, емитирани в твърда валута.

Времето за повсеместна експозиция към развиващите се пазари ще дойде, но засега е подходящ по-селективен подход, включително чрез частните пазари. Инвеститорите обаче трябва да са подготвени за повече неравности по пътя към по-висока възвръщаемост.