Ликвидните проблеми на пазарите изискват структурни решения

Въпреки че високата инфлация грабва заглавията, друго потенциално тревожно развитие за пазарите тази година е влошаването на ликвидността при търговията, пише за Financial Times Ерик Пан, президент и главен изпълнителен директор на Investment Company Institute.

Както Федералният резерв на САЩ пише в последния си доклад за финансовата стабилност през май, ликвидността намалява от края на 2021 г. при американските държавните облигации, както и при фючърсите върху индекса S&P 500 и петрола.

Ликвидността – измерена чрез лекотата, с която купувачите и продавачите могат да сключват сделки – е от решаващо значение за добре функциониращия пазар за ежедневните инвеститори и заематели. Установяването на напрежение на пазарите би трябвало да поражда истински опасения.

Всъщност фундаменталните структурни слабости са очевидни от известно време. Това важи особено на пазарите за финансиране на едро, където исторически банките, действащи като дилъри, са играли ключова роля в осигуряването на ликвидност.

По-строгите регулаторни капиталови изисквания, възприети в отговор на финансовата криза, често се посочват като оскъпяващи посредническите сделки с инструменти с фиксиран доход.

Това означава, че дилърите отделят по-малко от капитала си за маркет-мейкърски дейности. Докато други - като трейдърски фирми - може да са се включили, за да осигурят ликвидност, техните цели и стимули са различни. Сега, за да добави към тези структурни промени, Федералният резерв намалява своите вложения в държавни ценни книжа (ДЦК) и вече не купува такива.

За тяхна чест, регулаторите - както в САЩ, така и в световен мащаб - са установили, че може би има някои фундаментални структурни проблеми в маркет-мейкърските дейности. Но предполагаемите слабости на паричния пазар и взаимните фондове от отворен тип също бяха обект на проверка.

Регулаторите разглеждат риска, че паричният пазар и взаимните фондове от отворен тип може би увеличават ликвидните шокове - дали евентуалното предимство на „първия ход“ при обратното изкупуване на фондове може да стимулира по-нататъшни продажби или да създаде предизвикателства при разтоварването на активи по време на стрес.

Така че виждаме куп предложения, насочени към паричния пазар и взаимните фондове от отворен тип за увеличаване на ликвидните буфери и изискване на мерки като „променливо ценообразуване“, които се стремят да прехвърлят част от разходите по обратното изкупуване към продавачите във времена на стрес.