Ликвидните проблеми на пазарите изискват структурни решения

Част от това се дължи на погрешно тълкуване на фактите от предишни епизоди на напрежение, по-специално събитията от март 2020 г., когато пандемията предизвика внезапно спиране на световната икономика. Факт е, че паричният пазар и взаимните фондове от отворен тип не бяха причината за ликвидната криза от март 2020 г., а предполагаемата им роля за засилване на кризата не е подкрепена от доказателства.

Нашите изследвания показват, че общите нетни продажби на облигации от фондовете, особено държавни ценни книжа, са били много по-малки, отколкото се твърдеше от регулаторите. И графикът на ежедневните нетни продажби от взаимните фондове за облигации не съответства на развитието на изкривяването на пазара на държавните облигации по това време. В допълнение, техният малък дял от обема на търговия на пазара на ДЦК, показва малко, ако изобщо, усилване на стреса.

Основният урок, който трябва да се извлече от опита от март 2020 г., е следният: трябва да гарантираме, че вторичните пазари могат да осигурят адекватна ликвидност, когато инвеститорите имат най-голяма нужда от нея.

Списък с обещаващи стъпки за постигане на това вече е изготвен от регулаторите. Идеите включват:

• Модифициране на така наречения „коефициент на допълнителен левъридж“, който определя колко капитал трябва да притежават банките като процент от техните активи. Това съотношение трябва да изключва държавните облигации и депозити във Фед. С по-голям капацитет в балансите си, банките и техните дилърски поделения биха били в по-добра позиция да улеснят сделките на пазарите на облигации в по-стресови ситуации. Тази модификация работеше добре временно по време на здравната криза;

• Проучване на потенциалните ползи от централния клиринг за намаляване излагането на финансовите институции на риска от контрагента. Клирингът може също така да разшири техния балансов капацитет за улесняване на търговията поради нетирането, което може да се прилага при сделки с един и същ контрагент;

• Насърчаване разширяването на търговията „от всички към всички“, която позволява на купувачите и продавачите да взаимодействат помежду си директно (без банка като посредник). Това може да намали натиска върху балансите на дилърите по време на стрес;

• Оценка на въздействието на регулациите върху пазарните участници, които осигуряват значителна ликвидност и извършват подобни на дилърите дейности на пазарите.

Прокарването на този дневен ред изисква продължителни, многостранни и многосекторни усилия, които регулаторите трябва да предприемат незабавно. Въпреки че е по-лесно да се предложат нови правила за паричния пазар и взаимните фондове от отворен тип, такива усилия няма да отговорят на предизвикателството, свързано с ликвидността. Необходимо е подобряване на пазарните структури.