Време ли е за инвестиране на развиващите се пазари?

След впечатляващите спадове на цените през първата половина на годината и лек отскок през последните седмици, повече анализатори препоръчват по-висока обща експозиция към активи на развиващите се пазари, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджския Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.

В края на краищата, показателите за оценка на тези пазари са на исторически ниски нива, ако погледнете индексите, както на самостоятелна база, така и спрямо развитите пазари. Биковете твърдят, че след като повечето разрушителни сили сега в огледалото за обратно виждане, период на по-ниска волатилност и по-висока възвръщаемост е непосредствено пред нас. 

Според мен евтините цени в исторически план са необходимо, но не достатъчно условие за печеливши инвестиции на развиващите се пазари, особено за инвеститорите с малка склонност към волатилност.

Инвеститорите трябва да вземат предвид както дисперсията на възвръщаемостта в рамките на класа активи, така и икономическите и финансови влияния, които тепърва ще се проявяват напълно, като скока на глобалната инфлация, принуждаващ големите централни банки да затягат политиките си агресивно в бързо забавящата се световна икономика. А някои ценни книжа са изправени пред значителен преструктуриращ риск (т.е. спадове на цените, които не могат да бъдат възстановени с времето).

Силният общ аргумент за експозиция към развиващите се пазари се нуждае от това големите макро заплахи, или това, което икономистите наричат ​​общи глобални фактори, да вдигнат или поне да бъдат по-добре отразени в оценките.

Не забравяйте, че това е сложна среда за развиващите се икономики, особено за вносителките на суровини. Повишената продоволствена и енергийна несигурност се усложнява от забавянето на глобалното търсене, поскъпването на долара, затягането на финансовите условия на капиталовите пазари и по-трудната среда за официалната двустранна помощ.

Някои твърдят, че това вече е отразено във високата волатилност и отрицателната възвръщаемост от първата половина на тази година. Но това предполага, че оттук нататък четири фактора няма да се окажат проблематични.

По-конкретно: че системно важните централни банки, водени от Федералния резерв и Европейската централна банка, ще са в състояние да се борят с инфлацията без да тласнат икономиките си към рецесия; че самата инфлация няма да се окаже прилепчива; че още „инвеститори туристи“, които са се осмелили да излязат от нормалното си местообитание (и бенчмаркове), няма да избягат; и че вътрешната социална и политическа структура на страните ще може да поеме значителен удар от цените на храните и стоките от първа необходимост.