Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Моловете ни са ни... малко

България е сред страните с най-малка гъстота на търговските центрове в Европа, у нас се падат 103 кв. м брутна отдаваема площ на 1000 души население

Моловете ни са ни... малко

Снимка: Архив Ройтерс

Мислите, че в България има твърде много молове ли? Оказва се, че не е съвсем така. 

Страната ни е била сред страните с най-малка гъстота на търговските центрове в Европа през 2017 г., показва докладът „Европейски търговски центрове“ на консултантската компания Cushman & Wakefield.

У нас се падат 103 кв. м брутна отдаваема площ на 1000 души население. По-малка концентрация има само в Гърция - 56 кв. м, Сърбия - 88 кв. м и Босна и Херцеговина - 98 кв. м. В северната ни съседка Румъния се падат 107 кв. м брутна отдаваема площ на 1000 души население, показва още докладът.  

Преди десет години съотношението у нас е било под 30 кв. м брутна отдаваема площ на 1000 души

Норвегия е европейската страна с най-голяма гъстота на търговските центрове с 857 кв. м брутна отдаваема площ на 1000 души население миналата година. Следват Естония със 725 кв. м и Люксембург с 594 кв. м.

Още по темата

Един от големите нови проекти в Европа е търговският център Delta Planet във Варна, който трябва да отвори врати през втората половина на тази година и ще разполага с площ от 40 хил. кв. м.

Най-големият нов търговски център, който ще се появи на Стария континент в идните две години, е Garden Mall в руския град Митичи, Московска област. Той ще се простира на площ от 144 хил. кв. м и се очаква да отвори врати през 2019 г.

Пазарът на търговски площи се забавя

Като цяло обаче развитието на търговски центрове в Европа се забавя, като завършените обекти са намалели с 23% на годишна основа до 3,8 млн. кв. м през 2017 г., показва докладът.

Общата площ на търговските центрове в Европа достига 166,5 млн. кв. м в началото на 2018 г., което представлява ръст от 2,3% на годишна основа. Площта на търговските центрове в Западна Европа е 109,7 млн. кв. м, докато в Централна и Източна Европа тя достига 56,8 млн. кв. м.

Миналата година Турция е изместила Русия като най-активния пазар за търговски центрове. През втората половина на годината страната е добавила 495 хил. кв. м търговски площи, като изпреварва Русия с 330 хил. кв. м и Полша с 298 хил. кв. м.

Променящото се поведение на потребителите и разрастването на електронната търговия са създали трудна среда, но също и възможности за собствениците на търговски центрове и продавачите на дребно. В идните две години се очаква да се появят нови търговски центрове с обща площ от 6,6 млн. кв. м.

Още по темата
Cushman&Wakefield прогнозира, че ще се стигне до значително разделение между Източна и Западна Европа, като обемът на търговските центрове в Западна Европа се очаква да намалее с 21,3%, докато този в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) ще нарасне с 12,3%. Това означава, че тенденцията от последното десетилетие Западна Европа да изостава от ЦИЕ в добавянето на нови търговски площи ще се запази.

“Вниманието на предприемачите сега е насочено към качествените и мултифункционални пространства. Те смятат мултифункционалността за ключов компонент на успешния търговски център, като комбинацията от търговия на дребно, възможности за прекарване на свободното време и забавления създава места, които все още нямат аналог онлайн“, казва авторът на доклада Силвия Джодловски, старши анализатор в Cushman & Wakefield.

Западна Европа

Франция е била най-активната страна в Западна Европа от гледна точка на откриване на нови търговски центрове, като е добавила над 326 хил. кв. м нови площи миналата година. Но зрелостта на пазара и значителното съществуващо предлагане са довели до спад с 28% на новопостроените търговски центрове в сравнение с 2016 г.

Във Великобритания по-слабото търсене от търговци на дребно извън първокласните локации и свръхпредлагането на търговски площи са довели до спад с 23% на търговските центрове, като там са завършени едва 120 хил. кв. м през 2017 г. Германия е регистрирала спад от 82% миналата година, тъй като рестриктивното законодателство в областта на планирането е ограничило развитието на нови търговски центрове извън града.

В Испания рекордните 82,4 млн. туристи през 2017 г. са оказали положително въздействие върху развитието на търговските центрове, тъй като търсенето от търговци на дребно и инвеститори е нараснало. Испания е на второ място в Западна Европа по строителство на нови търговски центрове миналата година с 210 хил. кв. м нови площи и е на второ място по брой нови проекти за 2018-2019 г.

Хелзинки, Париж, Люксембург, Мадрид и Марсилия са петте най-силно развиващи се пазари на търговски площи в Западна Европа.

Централна и Източна Европа

През 2017 г. Русия е била втората най-привлекателна страна в Европа от гледна точка на строителството на търговски центрове, въпреки че завършените площи на годишна основа са намалели от 1,6 млн. кв. м през 2016 г., на 0,6 млн. кв. м през 2017 г.

Това отчасти се дължи на икономическата криза през 2014 г., когато броят на започнатото строителство на нови проекти намаля значително и доведе до относително уравновесяване на търсенето и предлагането през 2017 г. Структурата на подготвяните проекти за 2018 г. показва, че предприемачите са изместили вниманието си от мащабни проекти към по-малки търговски центрове.

Строителството на молове в Турция е нараснало значително миналата година с 1,1 млн. кв. м нови площи, което я превръща в най-активната страна в Европа от гледна точка на строителството с 47% от общо завършените търговски площи в ЦИЕ през 2017 г.

Подготвяните нови проекти през 2018-2019 г. включват 1,4 млн. кв. м нови площи, като приблизително 70% от тях се намират в Анкара и Истанбул. Cushman & Wakefield очаква относително забавяне на активността заради по-слабата икономическа среда и приближаването на нивата на насищане на някои части от пазара.

В Централна Европа новооткритите търговски площи са намалели с 20% през 2017 г., но подобряващата се икономическа среда води до по-високи заплати и ръст на продажбите на дребно в региона. Това е задържало интереса на международните вериги и е подкрепило развитието на търговски центрове в Полша, Чехия и Словакия, отбелязват от Cushman & Wakefield.

В топ пет на градовете от Централна и Източна Европа с най-много нови търговски центрове, които ще отворят врати през 2018 и 2019 г., попадат Истанбул, Москва, Анкара, Варшава и Талин.

По статията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

Коментари (1)

1
 
5
 
1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Аз не знам малко ли са моловете и площите ама виждам, че в Русе има един мол и той не стои добре, ама хич. Във В. Търново пак един мол и него пълен не съм го виждал. В Бургас все пак двата мола са добре, но във Варна стария мол Варна си е на загуба откак е пуснат в общи линии. Сега се опитва новият собственик да го побутне ама галерията с новото име буквално му забива нож в гърба. За 8 години една водеща телевизия обяви спад 500 000 души на населението. Средна възраст 43 години. Няма да говоря какви щети пък са намесли тези молове на търговията в съседните по-малки областни центрове, където магазини със сносни стоки каквито има в мола просто изчезват и се настаняват магазини за турски, китайски и втора употреба боклуци. Ама то си е мое мнение. Някой може да вижда и нещо положително. Специално във Варна 3 мола няма да вървят ако и целия Добрич и Шумен да пазаруват там.

Още от Анализи
В Кипър сега е сезонът на... небостъргачите