Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Краят на парите в брой – как услугите за плащане променят света ни

Благодарение на смартфоните безкешовото разплащане се налага все повече и в Европа, и в България

Краят на парите в брой – как услугите за плащане променят света ни

Снимка: Michael Nagle/Bloomberg

Всичко се случва много бързо: клиентът в супермаркета на 7-ма улица в Сиатъл грабва салата, няколко пакета с мюсли и сандвичи, прибира всичко в чантата си, излиза през изхода и се потапя в забързаната след работно време суета. Никаква аларма, никакви служители по сигурността не го спират.

Добре дошли в Amazon Go, където всяка покупка се извършва почти като кражба от магазин. На почти 170 квадратни метра основателят на Amazon Джеф Безос показва пазаруването на бъдещето. Фокусът е върху преживяването, а не върху досадното плащане.

Това е възможно чрез приложението Amazon Go, което клиентите използват, за да се идентифицират на входа, и хиляди сензори и камери, които регистрират всяко движение на купувача. Клиентът трябва предварително да създаде акаунт в Amazon, чрез който се таксуват покупките. Онлайн търговецът вече е отворил над 25 такива магазина в САЩ, а до края на 2021 г. се планират 1000 клона.

Плащанията в бъдеще в никакъв случай не се ограничават до високотехнологични бизнеси. Гигантът за електронна търговия иска да въведе своята платежна система Amazon Pay в ресторантски вериги и бензиностанции. Клиентите ще могат просто да плащат там със своя смартфон.

Google и Apple имат такива услуги от години. Приложението за плащане от Google - Google Pay - тръгна наскоро в България. Apple също пусна собствена услуга за плащане - Apple Pay.

Те са лидерите на технологичната революция: около 2500 години след изобретяването на монетите и около 1000 години след първата банкнота парите в брой се изтласкват от ежедневието ни с все по-висока скорост. „Светът се променя, включително и в Европа“, казва Алфред Кели, ръководител на картовия гигант Visa, в интервю за Handelsblatt.

Тази тенденция се движи от банки, компании за кредитни карти, но също така от Amazon, Google и Apple. Триумфът на електронната търговия променя търговията на дребно в продължение на много години, което прави необходими кредитни карти и други електронни платежни средства. А България ще върви по същия начин като САЩ, Швеция или Нидерландия.

Електронното плащане там вече е по-популярно от кеша. А в Китай мобилните приложения на Alipay с 1,3 млрд. потребители и WeChat Pay с 1,20 млрд. клиенти отдавна маргинализираха монетите и банкнотите.

България все още изглежда далеч от това. Тук парите са направо мистифицирани. Но експертите очакват големи промени. Особено младите потребители са затормозени от многото монети в джобовете си, те искат да плащат бързо и лесно - навсякъде.

Новите разплащателни системи правят това възможно и могат да помогнат на смартфон плащанията да постигнат пробив. Банките са нащрек, те могат да бъдат изтласкани от доходоносния паричен поток от новите доставчици.

Онова, което е смелият нов свят на разплащания за Силициевата долина и за някои фенове на бъдещето, кара скептиците в Европа да се тревожат: страхуват се, че премахването на парите ще изключи възрастните хора и други части от населението.

Те се опасяват за индивидуалната свобода, за това, че гражданите могат да бъдат наблюдавани ефективно и изчерпателно от банките, държавата и корпорациите. „Паричните средства са последното убежище на индивидуалната свобода. Тези, които плащат само по електронен път, ще бъдат напълно прозрачни", казва Фридрих Шнайдер, икономист от Университета в Линц. Никой не знае кой ще се добере до всички събрани данни. В допълнение, тогава вече няма да има спасение за гражданите от отрицателните лихвени проценти на банките.

И така, какво ни очаква? Радикално облекчение на нашето ежедневие - или загуба на един от последните бастиони на гражданската свобода?

Ако искате да изпитате бъдещето на плащането, не е нужно да летите до Сиатъл. Пътуване до Стокхолм е достатъчно. Например до хотел Rival, който се управлява от Бени Андерсон. Той беше основател на поп групата Abba, която стана световно известна с хитове като „Money, Money, Money“. На малка табела на рецепцията е изписано „Kontantfritt - Cashless“.

Ако нямате под ръка кредитна карта, трябва да потърсите друго място за настаняване. Благородният хотел в стил Арт Деко не приема пари в брой от години. „Обработката е сложна и така или иначе повечето от нашите гости имат кредитна карта“, обяснява рецепционистката.

В Швеция вече не се приемат пари в брой и в автобусите, управлявани от местни транспортни компании в по-големите градове. В много магазини стикер на вратата информира: „Не приемаме пари в брой“. Няма значение дали клиентът просто иска да купи един хляб или цялата фурна.

Шведската асоциация за търговия на дребно изчислява, че над 90 процента от всички покупки са направени с кредитна карта или мобилен телефон. Дори даренията в някои църкви са дигитализирани: даренията се плащат с помощта на Swish, мобилна платежна система, разработена съвместно от четири големи шведски банки.

Швеция отдавна е пионер по отношение на плащанията: през 1660 г. те са първата държава в Европа, която въвежда банкнотите като платежно средство. В не твърде далечното бъдеще това може да е и държавата, която първа би могла да се отърве от банкнотите. „Само вашата баба и банковият обирджия се нуждаят от кеш“, рекламират се доставчиците на финансови услуги в рекламна кампания.

В края на 2020 г. парите в обращение в България достигнаха 21,241 млрд. лв., показват данните на Българската народна банка. За една година парите в обращение се увеличават с 11,2 на сто, или с 2,136 млрд. лв. През предходния едногодишен период нарастването им беше с 10,3 на сто.

Плащането в брой е особено важна за по-малки суми до 20 лева. „Очевидно плащанията в брой се разглеждат като безопасно и лесно средство за плащане“, казват банкери.

Не на последно място за това има и исторически причини – свързани с хиперинфлацията в края на миналия век. Опитът все още оформя мирогледа, а недоверието към финансовите новости не бе малко, поне доскоро.

„В началото на 20-ти век чековите трансакции в Европа бяха по-слабо развити, отколкото например в САЩ“, казва пред Handelsblatt Вернер Плумпе, професор по икономическа и социална история във Франкфуртския университет. Много малко са имали банкова сметка. „И така хората са трупали парите си у дома“, казва той.

Но картината постепенно се променя. Делът на плащанията с карти непрекъснато нараства от години. Преди десет години германците плащаха само 35 процента от своите покупки на дребно с парична карта; днес те са почти 65 процента.

Промяна има и в България. Ако през 2015 г. е имало 62,5 млн. броя картови плащания в страната, през 2019 г. техният брой е 155,7 млн. Стойността също расте с бърз темп – от 3,7 млрд. лева през 2015 г. до 8,3 млрд. лева през 2019 г.

Приложенията за смартфони може да са истинските новаторски двигатели за електронното плащане - Google Pay, Apple Pay или конкурентни оферти от банки. Поне така считат експерти. Що се отнася до мобилните плащания, България все още има реална нужда да наваксва.

Българските клиенти са могли да плащат с Google Pay едва от 2020 г. Но той е достъпен в САЩ от 2015 г. Apple Pay стартира в САЩ през 2014 г. От известно време се предлага и в няколко европейски държави, сред които и България.

На пункта за заплащане на винетка на летището в Пекин картината е една и съща всеки ден. Колите се редят на опашка. Когато трафикът спира за кратко, се извършва странен за непосветените ритуал. Отваря се врата на автомобил, човек тръгва към следващата кола със смартфон в ръка и чука на прозореца. Ако прозорецът се свали, той сканира екрана на мобилния телефон на водача със смартфона си и получава пари.

Решението на загадката: в пункта за таксуване се приемат само пари в брой. С помощта на приложение за смартфон хората си помагат. Разплащателната станция изглежда като реликва от миналото. Паричните средства отдавна са на заден план, поне в Китай.

През 2019 г. според проучване на централната банка почти 80 процента от китайците са използвали системи за мобилни разплащания - през 2016 г. те са били само 22 процента. Две трети от анкетираните са посочили като причина кампаниите за отстъпки на платежните платформи. Техният успех беше благоприятстван от сравнително слабата инфраструктура на китайските банки и ниското разпространение на кредитните карти.

Много търговци на дребно и ресторантьори, от друга страна, са се приспособили към новото поведение на плащане - и по този начин ускоряват пазаруването. Това може да се види в ресторантите за бързо хранене като McDonald’s или KFC. Точно на входа са настроени няколко екрана, на които клиентите могат да избират бургери, менюта и напитки и след това да платят с помощта на смартфона си - всичко, което трябва да направят, е да сканират QR код.

Тезгяхът е разделен на две части: поръчки все още се приемат от едната страна. От друга страна клиентите просто взимат ястията, които са избрали и са платили по мобилен телефон.

Двигателите на мобилното плащане в Китай са технологичните групи Ant Financial и Tencent с техните приложения Alipay и WeChat Pay. Alipay стартира през 2004 г. като начин на плащане за онлайн търговията и оттогава се превърна в платформа за начин на живот.

1,3 млрд. потребители могат да я използват, за да контролират целия си живот - да намерят най-близкия ресторант, да си поръчат такси, да уговорят среща с лекар - и разбира се - да плащат по всички канали. „Цялата концепция е последователно замислена от потребителя“, казва европейският шеф на Alipay Робърт Палмър.

Платформата WeChat Pay на Tencent, от друга страна, се появи от чат услуга - и се радва на невероятен успех. Общо 1,2 млрд. потребители са активирали разширението в приложението си WeChat. И отново плащането е само една от многото функции.

Плащането със смартфон обаче е само началото. Фитнес гривни, пръстени или дори чаши за кафе за многократна употреба с NFC чипове също могат да заменят кредитните карти. Тества се и плащането чрез пръстов отпечатък или разпознаване на лице. Alipay вече го използва: с функцията „Усмихнете се, за да платите“, всичко, което трябва да направите, е да погледнете в камерата, за да пазарувате или да поръчате нещо за ядене.

Мисълта за такава технология кара усмивките на много хора в Европа да замръзнат. В края на краищата красивият нов свят на плащанията има и своите недостатъци: при всяко електронно плащане се запазват данни за клиентите - особено ако цялото нещо работи и с разпознаване на лица. Опасността идва при злоупотреба с такива данни.

Например в Китай държавата има лесен достъп до данните. Навсякъде има камери за наблюдение с възможности за разпознаване на лица на гарите, летищата и дори в такситата, където всеки разговор се записва. Големите интернет компании в Китай използват изкуствен интелект и наемат хиляди хора, за да изтрият проблемно съдържание в социалните платформи.

WeChat също трябва да дебне за политически чувствителни публикации и да разкрива авторите на държавата. Така че има смисъл концернът да ползва и финансовите данни за проверка. Някои се опасяват, че има опасност за възникване на тоталитарна система за наблюдение, както Джордж Оруел описа това в своя роман „1984".

В Европа това изглежда невъзможно поради строгите закони за защита на данните. Но при безкасови плащания тук се запазват купища данни. В случай на плащания от сметка те отиват в банката. В случай на плащания с кредитни карти, ангажирани са доставчиците на карти, а в случай на мобилни методи на плащане - операторите на приложения.

Икономистът Фридрих Шнайдер се опасява, че данните могат да бъдат оценени от компании или от държавни институции. „Всеки, който твърди, че няма какво да крие, все още не е помислил достатъчно по темата“, казва Шнайдер. Едва ли някой би публикувал по своя инициатива цялата информация, която е в данните за плащанията. И макар той самият понякога да плаща с карта, „аз съм наясно с рисковете и бих искал да имам избор“.

Колкото повече устройства са свързани с интернет и банковата сметка или кредитната карта, толкова по-прозрачни стават потребителите. Тази тенденция се нарича „Интернет на нещата“,  а практически примери съществуват отдавна.

Hello Fresh в Германия например оборудва германските компании с машини за снаксове, които поръчват самостоятелно, когато готовите ястия и смутита свършат. Гладните служители отварят машината с пръстов отпечатък, а стойността на стоките просто се дебитира от тяхната сметка. В бъдеще хладилникът у дома също ще поръчва мляко самостоятелно, а колата ще плаща мястото за паркиране чрез интернет и определяне на местоположението. Всичко това увеличава профила от данни на потребителя.

Всичко трябва  да стане по-бързо и по-удобно, клиентите трябва да правят все по-малко и по-малко неща. Гласовите асистенти също обещават това. Всеки, който говори с Alexa на Amazon с присипнал глас, ще може да получи бързо сироп за кашлица. Достатъчно е кратко одобрение и лекарството е поръчано. Клиентът не трябва да се притеснява за плащане, това се прави във фонов режим чрез Amazon Pay или съхранената кредитна карта.

Какво е бъдещето на разплащанията? Това е само една от темите на второто издание на събитието Tech of Tomorrow, което ще се излъчи на 14 април в платформата Investor Media Pro и на investor.bg/live/. Темата е Disrupting Finance.

Tech of Tomorrow се провежда с генералната подкрепа на Алтерко и BoneX. Основни партньори са Accenture, Sirma и FANUC. Събитието се организира с подкрепата на Siemens, Пощенска банка, Softline, ATOS, Леново България, Dental Care Center, Индустриален Холдинг България.

Медийни партньори на събитието са Bloomberg TV BulgariaMoney.bg и Kaldata.com

По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (18)

   1| 2    
2
 
3
 
18
преди 4 седмици
Няма профилна снимка
Кешът остана последната непревзета свобода на човека. Кешът е сила и независимост. Ако умре кешът, ще умре и свободата и демокрацията. Картите са вазелин с който ти го вкарват ***, проблемът е, че някои от нас не са педалли
0
 
4
 
17
khao до: george353
преди 4 седмици
Няма профилна снимка
ии за теб се отнася същото, хубаво е като лъжеш да си сигурен че никий от нас не е бил в сащ... кешлес май есс!
като студент бачках в няколко бара, не приемахме карти изобщо, само кеш... заради бакшиша.
0
 
3
 
16
khao до: julian12
преди 4 седмици
Няма профилна снимка
хубаво е като лъжеш, да го правиш с мярка... :)
5
 
3
 
15
преди 4 седмици
Няма профилна снимка
Това като вица за дядото който ползвал кондом от телешка кожа просто защото. В щатите са кешлес от... сигурно някои от вас още не са били родени. В Китай това е задължително но не защото са авторитарен режим, а заради милиардите транзакции дневно. Дори и в наше село убито кой нормален ще си купува кола кеш, освен ако не е някоя талига за 2 бона, при положение че банката ще ти събере каймака още на входа за добър ден. Единствените които не са кешлес са пенсионери и дилърчета разни... сигурно има и изключения, но те не са интересни. Това че има двуметров китаец не означава че всичките са. Малки магазинчета в мазета и трафопостове обсулжващи райони с преобладаваща пенсионерска популация все още работят без пос, но и те са на изчезване. А това за личните данни, хехехе, онзи ден някакъв откраднал данните на 533 милиона фейсбук лузъри с имена, айдита, био, локации, имейли и тн. Ами пробива в НАП: егн-та, имена, адреси, доходи... всичко. И това са частни случаи на скучаещи хакерчета с много свободно време. А сега си го представете същото по сто. Кешлес или кешфул, решат ли ще те скъсат от любов. Просто в единия случай не дрънкаш стинки и бонбонки и не бавиш опашката докато си ровиш в кесията.
3
 
4
 
14
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Аз пазарувам масово с кеш. Преди два дни си купих кола от официален дилър в кеш. Рядко ползвам вече карти. И мои приятели така правят вече. Да го д.х..т

Още от Анализи
Защо Европа има толкова строг подход към Big Tech?