Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Проблемите в арабския свят вече не са нещо необичайно за петролните пазари

Възходът на американската шистова индустрия революционизира петролната търговия

Проблемите в арабския свят вече не са нещо необичайно за петролните пазари

Снимка: Pixabay

В началото на януари САЩ ликвидираха най-важния ирански генерал. Техеран заплаши с отмъщение и цените на петрола се повишиха с 5% на фона на опасността от война в Близкия изток. След това започнаха разпродажбите, пише Bloomberg.

Това е модел на търговия, който би бил немислим преди десетилетие, но напоследък става все по-познат. Заплахата от конфликт надвисна над сърцето на глобалните петролни пазари тази минала седмица, но обичайното паническо купуване от трейдъри и потребители беше преодоляно бързо благодарение на огромното предлагане от страна на американско шистово производство. 

Още по темата

Внезапният скок на цените беше приглушен, а когато ситуацията се успокои, спадът беше бърз.

Тези сделки, известни като хеджиране, комбинирани със сериозното увеличаване на запасите от петрол в Азия и нарастващия износ на лек суров петрол от САЩ, са рецептата за пазар, който е в състояние бързо да се справи със смущения, които доскоро се смятаха за кошмарни сценарии.

„Когато цените се повишат в отговор на геополитически събития, производителите са склонни да залагат на повече хеджиране“, казва Ед Морс от Citigroup. Той добавя, че колкото по-висока е цената, толкова повече трейдърите хеджират, което всъщност прави всяко увеличение краткотрайно.

Цената на американския лек суров петрол се понижи до 60 долара за барел, заличавайки последните си ръстове, след като шокът от противопоставянето на американския президент Доналд Тръмп срещу Иран избледня. Спадът обаче не само отрази успокоението в напрежението, след като стана ясно, че в отговора на Иран за убийството на генерал Касем Солеймани няма жертви. Това беше манифестация за това как шистовата революция промени психологията на пазара.

В същия ден, когато американските ракети убиха най-важния военен лидер на Иран близо до летището в Багдад, американската Администрация за енергийна информация обяви рекорден нетен износ на петрол от 1.73 млн. барела на ден. Това е историческа промяна за страна, която преди десетилетие беше един от най-големите вносители в света, и която всъщност измени начина, по който пазарите реагират на криза.

Шистовият бум, който доведе до тази промяна, беше поведен от независими фирми за сондажи, които не са дотам способни да притъпят финансовото въздействие от променливите цени, колкото гиганти като например Exxon Mobil или Royal Dutch Shell. За разлика от ерата, която беше доминирана от големите играчи, всяко положителен тренд при петрола днес намира продавачи, тъй като малките компании ограничават рисковете си чрез хеджиране.

Всеки изблик на хеджиране насърчава американските петролни производители, като потенциално им позволява по-високи нива на продукция във времена, в които анализатори очакват бумът на шистовото производство да се охлажда. По-късно тази година част от петрола, свързан с тези договори, може да запълни мрежата от тръбопроводи и терминали, свързани с южното крайбрежие на САЩ, затвърждавайки позицията на Америка като износител, предоставящ по-нискорискова алтернатива на петрола от Близкия изток.

Американският президент Доналд Тръмп подчерта тази промяна по време на пресконференцията си в Белия дом на 8 януари след ответния удар на Иран върху американски военни бази в Ирак, като посочи, че Америка е „независима и няма нужда от петрол от Близкия изток“.

Цялата публикация може да прочетете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.

По статията работи: Екип на Bloomberg TV Bulgaria

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

3
 
11
 
1
преди 6 месеца
Ако в американската шистова революция имаше поне 30 % истина , то какъв го дирят американците в петролните държави ?

Още от Анализи
Тръмп се присъединява към Пекин в „демонтирането“ на демокрацията в Хонконг