Ще можем ли да насмогнем на роботите?

Преди бях техно-оптимист. Мислех, че нова вълна от автоматизация може да ни освободи от монотонната и изнурителна работа. Онлайн складовете на дребно изглеждаха идеален пример. Това беше разрастващ се сектор, където нископлатените сортировачи трябваше да изминават до 15 мили на ден, за да изпълняват клиентски поръчки от рафтовете, насочвани и наблюдавани чрез гривни или слушалки. Бях интервюирала складови работници, които мажеха мазолите по краката си с вазелин, за да изкарат деня. Колкото по-скоро измислим роботи, за да изпълняват тази роботска работа, предполагах аз, толкова по-скоро хората ще бъдат свободни да вършат нещо не толкова мрачно. Но сега, след като роботите са вече тук, осъзнавам, че съм грешала, пише Сара О’Конър за Financial Times.

Нарастването на търсенето за онлайн пазаруване, причинено от пандемията, ускори автоматизацията на складовете. Изследователската група Statista прогнозира, че глобалният пазар за автоматизация на складовете ще се увеличи от 15 млрд. долара през 2019 г. до 30 млрд. долара до 2026 г. Но роботите не заменят изцяло работата на сортировача, тъй като човешките пръсти си остават по-добри от машините при боравене с различни предмети. „Не намирам робот, който ще може да се справи с торба с мазилка от Париж, нещо като пневматичен чук, поцинкована стоманена кофа за боклук, режещ диск и кофа с 5 галона боя“, обясни един управител на склада пред изследователи от Калифорнийския университет в Бъркли. Вместо това много складови работни места стават частично човешки, частично роботизирани. Това трансформира работата, но не непременно към по-добро. 

Чък е автономна количка-робот, която вози подбирач през склада от един рафт до следващия. 6 River Systems, която продава или дава под наем този робот на складови оператори като DHL, XPO Logistics и Office Depot, казва, че технологията облекчава натоварването на работниците, тъй като вече не им се налага да бутат количката. Но Чък също така определя неумолимо темпо. „Изследванията показват, че когато служителите работят със собственото си темпо, те са по-бавни“, обяснява уебсайтът на фирмата. Бизнес доклад на 6 River Systems посочва, че работниците, които работят със свое темпо, „се движат с двойно по-ниска скорост спрямо тази, когато следват Чък, а и тя варира много“. 

Amazon, която купи компанията за роботика Kiva за 775 млн. долара през 2012 г., е по-находчива. В автоматизираните си складове роботи приближават рафтовете до сортировачите, които стоят неподвижно, вместо да ходят цял ​​ден. Това означава да няма повече пришки или загуба на време между отделните задачи. Средният работник подбира приблизително 100 артикула на час, ако върви, но повече от 300 чрез автоматизираната система, според новинарските репортажи.

Но макар работата да се подобри в някои отношения, в други се влоши. Стоенето прав през целия ден е тежко за тялото, както и протягането, извъртането, навеждането и вдигането, без да можете да следвате свое собствено темпо. Изследване от миналата година на Центъра за разследваща журналистика установи, че през всяка от последните четири години травмите в роботизираните складове на Amazon са били значително повече, отколкото в традиционните. Нюйоркският комитет по безопасност и здраве на работното място, организация на работници, синдикати и специалисти по здраве и безопасност, анкетира 145 работници в автоматизиран склад на Amazon на Стейтън Айлънд (един от районите на Ню Йорк – бел. прев). Две трети са изпитвали физическа болка по време на работа (особено в краката, коленете, гърба, глезените, раменете и ръцете), а за 42% тя е продължавала и след работа.

Тези позиции може също да бъдат автоматизирани в крайна сметка, но според повечето експерти от такава технология ни дели поне десетилетие. Междувременно хората биват вкарвани в роботизирана система, работейки с роботско темпо. Това носи ясни ползи за компаниите и техните клиенти, които получават доставките си бързо и евтино, но има цена за работниците и обществото. Мускулно-скелетните проблеми, например, са основна причина за инвалидност и болести по-късно в живота, което изисква повече от данъкоплатците за обезщетения и здравеопазване.

Според ОИСР 14% от работните места в богатите страни са силно автоматизирани, докато други 32% вероятно ще се променят, тъй като много, но не всички, от задачите им могат да бъдат автоматизирани. Много академично и медийно внимание се отделя на работните места, които може да изчезнат. Това, което се случва в складовете, ни напомня, че трябва да се тревожим и за това как ще се трансформират останалите работни места.

Дехуманизацията и интензификацията на работата не са неизбежни. Но различният подход ще изисква различни избори и различна употреба на сила на работното място. Ако искаме да имаме колеги роботи, трябва да проектираме процесите около силните и слабите страни на хората, които да назовават проблемите, да предлагат решения и да претендират за част от печалбата от ръста на производителността.

С други думи трябва да направим така, че роботите да работят за нас, а не обратното.