Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Зеленото състезание поставя под натиск производителите на стомана в Европа

Индустрията продължава да отлага инвестиции за декарбонизация, защото изискват огромен капитал, но така изостава от китайската конкуренция

Зеленото състезание поставя под натиск производителите на стомана в Европа

Снимка: Ioana Epure/Bloomberg

Целта на зелената сделка на Европейския съюз (ЕС) да превърне блока в неутрален за климата до 2050 г. оказва огромен натиск върху производителите на стомана от континента.

Тези, които не могат бързо да се декарбонизират, рискуват да бъдат погълнати от съперници. Тези, които оцелеят, ще се изправят пред конкуренцията на азиатските производители, които агресивно обещават да намалят вредните си емисии, пише Politico.eu.

Роланд Юнк, президент на Liberty Steel за Европа и Великобритания, четвъртият по големина производител на стомана в Европа, коментира, че компаниите трябва да започнат да инвестират в скъпи електрически дъгови пещи, захранвани от възобновяема енергия. "Правилният начин е да се справим с проблема възможно най-рано - да не чакаме да бъдем последните", посочва той.

По думите му европейската стоманена индустрия винаги е казвала, че „нашият краен срок е 2050 г.“ заради големите капиталови разходи, но според него това се използва като мотив за отлагане на инвестициите.

Няма време за губене обаче, ако Европа се надява да запази стабилен утрешния пазар на стомана. Стоманените компании в Китай, които са най-големите конкуренти на европейските, вървят напред. Ако техните емисии се очаква да достигнат пик до 2023 г., Европа дотогава вече трябва да е започнала да изпълнява зелената сделка, допълва Сузана Карп, директор на политическата стратегия в неправителствената организация Bellona Europa, която е фокусирана върху индустриалната декарбонизация.

Още по темата
Миналия месец най-големият производител на стомана в Китай – държавната група Baowu, която е световният номер 2 по продукция, обяви, че ще постигне въглероден неутралитет до 2050 г. и пикови емисии през 2023 г. Nippon Steel от Япония и Posco от Южна Корея - номер 3 и номер 5, съответно, също обещават нулеви емисии до 2050 г.

Ще последват и още. Китайското министерство на информацията и технологиите подготвя петгодишен план за всички местни стоманодобивни заводи, които заедно представляват повече от половината от световното производство на стомана, за намаляване на емисиите чрез преминаване към електрически дъгови пещи и рециклиране на повече скрап.

Това поставя европейските производители на стомана под сериозен натиск. ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света и в Европа, е първият голям производител, който се ангажира с постигането на нулеви емисии до 2050 г. през септември. Непосредствените планове за зелена стомана включват комбиниране на малки количества водород с въглища в доменна пещ или заместване на дървесната биомаса с въглища в процеси, които компанията определя като „Smart Carbon“.

ArcelorMittal има размера и оборудването, за да окаже по-голямо въздействие. Един от обектите на групата в Хамбург е единственият в Европа, който в момента е в състояние да произвежда нова стомана с електрически дъгови пещи. Тази инсталация първо омекотява желязната руда с природен газ - процес, който намалява емисиите на въглероден диоксид, а в бъдеще синьото гориво може да се замени с водород.

Компанията обаче посочва, че това ще изисква инвестиции за милиарди евро и няма да бъде изгодно преди 2030 г. При "настоящите пазарни условия Smart Carbon е по-малко капиталоемък" и "ще да даде възможност за постепенен напредък "по отношение на емисиите въглероден диоксид“, посочва още производителят. Компанията иска и повече публични субсидии и данък въглерод в ЕС, за де се предпазят производителите от блока от външна конкуренция.

Повторно използване и рециклиране

Преосмислянето на технологията, която Европа използва за производство на стомана, и насърчаването на използването на повече скрап вместо производството на необработен продукт може да окаже голямо въздействие върху въглеродния отпечатък на индустрията.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Америка може да се поучи от китайския инфраструктурен подвиг