Българинът спестява дългосрочно в депозити за доходи след пенсиониране

„Как и за какво спестяват българите?“- това е темата на съвместното онлайн проучване, което  екипът на  „Моите пари“ проведе с подкрепата на Българо-американска кредитна банка. То е направено в периода май - юни 2019 г. и в него се включиха 522 респондента от цялата страна.

 На 19.06 (сряда) на съвместна пресконференция  „Моите пари“ и БАКБ представиха резултатите от анкетата. Разбра се кои депозитни продукти използват българите и с какви цели спестяват пари.  Как избират банка, в която да вложат средствата си и какви са пречките пред откриването на нов депозит.

„Ние искаме да насърчаваме спестовността. Решихме да направим образователна кампания, за да могат клиентите да преценят кой е най-добрият продукт за тях. Много хора имат желание, но нямат възможност да спестяват. Поради това се наблюдава следната тенденция: Намалява броят и сумата на депозити до 1000 лева, а при тези със сума между 20 000 лв. и 200 000 лв.  ръстът е двуцифрен. За нас е важно хората да бъдат запознати с иновативните продукти, с всички възможности за спестяване и да бъдем полезни за тяхното финансово планиране“, обясни Илиан Георгиев, главен изпълнителен директор на БАКБ.

Дългосрочното спестяване, най-вече за пенсионна възраст,  е изборът на българите. Това е един от  основните изводи от проучването за банковите депозити.

Данните сочат, че 26% от далите отговор на въпрос от кога имат депозити, посочват повече от 10 години.

28% от отговорилите посочват  като основна цел на депозита  си - спестяване за пенсионна възраст. Първоначална вноска за жилище, образование, здравни разходи, покупка на кола или пътуване в чужбина са сред останалите важни цели, за които анкетираните отделят средства. Ремонт на жилището, авариен фонд или осигуряване на средства за стартиране на бизнес също са част от целите на анкетираните, макар те да ги поставят на по-заден план.   

Гъвкавостта на продукта и лихвата предопределят избора на банка и депозит

Два са водещите критерии при избора както на банка, така и на конкретна оферта за депозит. Това са гъвкавостта на продукта и неговата лихва. Гъвкавостта, изразена чрез възможността за довнасяне  на допълнителни суми, както и възможността за теглене на суми от депозита са предопределили избора на 38% от далите отговор на въпрос за критериите им при избор на депозит. Над 65 % от респондентите биха довнасяли допълнителни суми, ако депозитният продукт им го позволява. 

 34% от респондентите с депозит посочват размера на лихвата като водещ критерий при избор на настоящата им оферта. Освен за вече ползващите депозит, тези критерии биха били водещи и за тези, които тепърва възнамеряват да открият такъв. Лихвата по депозита е важен фактор, формиращ решението на настоящи и бъдещи депозанти. Въпреки това, според данните от проучването, почти 25 % от депозитите са на относително ниска лихва между 0,20% до 0,30%, а едва 18 % са на лихва над 1 % годишно. 

Най-популярен срок на депозита - 12 месеца

За постигане на спестовните си цели депозантите избират предимно едногодишни депозити. Според проучването 40% от далите отговор на въпрос за срока на депозита им посочват 12 месеца. Следващи по популярност са 6 месечните депозити с 13%, 24 месеца  - 9% и 36 месеца - 7%. Немалка част от респондентите (12%), са с безсрочни депозити, откъдето може да се предположи, че има тенденция към намаляване на т.нар. депозитен туризъм.  

Ниските лихви са основна пречка пред хората, които нямат депозит, да открият такъв. Анкетираните знаят за иновативните продукти.

Относително ниските лихви по депозити имат своето възпиращо въздействие върху желаещите да открият депозит. Паралелно с това обаче, различните форми на спестявания и банкови депозити са добре познати. 56% от анкетираните знаят за възможността да открият депозит с месечни вноски.

82 % от взелите участие в проучването  са хора с висше образование  на възраст между 35 и 65 г. Най-голям  е делът на 40-45-годишните. Най-голям  дял от анкетираните са семейни (70 %), като най-често домакинството  се състои от двама души (36%). При 46 % месечният доход на домакинството е между 1000 и 3000 лв.