ЕС представи условията за отпускане на помощи по спасителната си програма

Страните от Европейския съюз, които се надяват да получат част от многомилиардната спасителна помощ на блока за възстановяване, ще трябва да представят планове за конкретни реформи, като също така поемат ангажимент, че парите ще отидат и за дигитална инфраструктура и преход към нисковъглеродна икономика.

Това показват насоките, публикувани от Европейската комисия в четвъртък, с които се пояснява каква част от разходите на държавите ще могат да бъдат поети от спасителния фонд. Списъкът включва инвестиции в диапазона от зареждащи станции за електрически автомобили през развитие на дигиталните умения до структурни реформи, препоръчани от Европейската комисия за всяка отделна страна членка.

За да се възползват от Механизма за възстановяване и устойчивост – основният инструмент на ЕС за възстановяване, държавите членки трябва да представят своите проектопланове за възстановяване и устойчивост, в които очертават националните програми за инвестиции и реформи в съответствие с критериите на политиката на ЕС.

От механизма ще бъдат предоставени 672,5 милиарда евро – 312,5 млрд. евро безвъзмездно финансиране и 360 млрд. евро нисколихвени заеми.

От ЕК посочват, че в плановете на държавите членки за възстановяване и устойчивост следва да са взети предвид предизвикателствата пред икономическата политика, посочени в специфичните за всяка държава препоръки от последните години и по-специално в циклите от 2019 г. и 2020 г. Плановете следва също така да дават възможност на държавите членки да укрепят потенциала си за икономически растеж, създаването на работни места и икономическата и социалната устойчивост, както и да извършат екологичния и цифровия преход.

„Държавите членки се нуждаят от ясни насоки, за да се гарантира, че 672-та милиарда евро от механизма се инвестират както за незабавното икономическо възстановяване на Европа, така и за дългосрочен устойчив и приобщаващ растеж“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, цитирана от пресслужбата на комисията.

ЕК определи кои проектни области ще бъдат от водещо значение, предвид тяхната важност.

1. Ускоряване — Приоритетен подход към ориентираните към бъдещето чисти технологии и ускоряване на разработването и използването на възобновяеми енергийни източници.

2. Саниране — Подобряване на енергийната ефективност на обществените и частните сгради.

3. Зареждане и презареждане — Насърчаване на ориентирани към бъдещето чисти технологии, за да се ускори използването на устойчив, достъпен и интелигентен транспорт, на станции за зареждане и презареждане и разширяване на обществения транспорт.

4. Свързване — Скорошно въвеждане на бързи широколентови услуги за всички региони и домакинства, включително влакнестооптични и 5G мрежи.

5. Модернизиране — Цифровизацията на публичната администрация и на услугите, включително на съдебната система и здравеопазването.

6. Разрастване — Увеличаването на капацитета на европейските промишлени данни в облак и разработването на най-мощните, авангардни и устойчиви процесори.

7. Преквалификация и повишаване на квалификацията — Адаптирането на образователните системи, за да подкрепят цифровите умения, образованието и професионалното обучение за всички възрасти.