България насочва най-много пари за „зелени“ политики по Плана за възстановяване на ЕС

Най-голяма част от парите, които България ще получи по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС, или общо 4,5 млрд. лева, ще отидат за Стълб Зелена България, който е с фокус върху устойчивото управление на природните ресурси. Кръгова и нисковъглеродна икономика, Биоразнообразие и Устойчиво селско стопанство са трите области, към които ще бъдат насочени политиките и средствата.

По Плана страната ни ще получи общо над 12 млрд. лв. безвъзмездно финансиране и до 9 млрд. лв. заемни средства. Това потвърди вицепремиерът Томислав Дончев в онлайн представяне на Националния план за възстановяване и устойчивост на България преди дни. 

Припомняме, че проектът за националния План се очаква още от лятото, за да бъде дискутиран с всички заинтересовани страни и представен на ЕК.

Планът е структуриран в четири стълба.

Иновативна България – целящ повишаването на конкурентоспособността на икономиката и трансформирането й в икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж – 20% от ресурсите по Плана. Тук ще бъдат инвестирани 20% от ресурсите на плана, или 2,4 млрд. лева.

Вторият основен стълб е Зелена България, който ще получи най-голям дял от средствата.

Зелена България е с фокус върху устойчивото управление на природните ресурси, позволяващо задоволяване на текущите нужди на икономиката и обществото, при запазване на екологичната устойчивост, така че тези потребности да могат да продължат да бъдат удовлетворявани и в дългосрочен план – 37% от ресурсите по Плана - 4,5 млрд. лева.

Либерализация на електроенергийния пазар на едро е основната реформа, заложена по този стълб.

В предложения за обществено обсъждане План се посочва, че българската икономика е една от най-ресурсоемките в ЕС, изостава от държавите членки на общността по отношение на прилагането на принципа на кръгова икономика и по внедряване на екоиновационни дейности. Икономиката изразходва средно 3,6 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП от средния енергиен разход в ЕС.

По този стълб са предвидени инвестиции за повишаване на енергийната ефективност в жилищния сграден фонд на страната, Създаване на национален фонд за декарбонизация, Дигитална трансформация и развитие на информационните системи и системите реално време на Електроенергийния системен оператор в условията на нисковъглеродна енергетика.

Що се отнася до Биоразнообразието планирани реформи и инвестиции са свързани с интегриране на екосистемния подход и прилагане на решения, базирани на природата в опазването на защитените зони от мрежата Натура 2000.

Ще бъде изградена цялостна електронна информационна система в земеделието, ще се инвестира в модернизация на хидромелиоративната инфраструктура.

По третия стълб – Свързана България, ще бъдат насочени над 2,6 млрд. лева, или 22% от бюджета на плана, като тук основен акцент е повишаване на конкурентоспособността на регионалните икономики, подобряването на транспортната и цифровата свързаност.

Акцентът е върху осигуряването на предпоставки за повишаването на конкурентоспособността и устойчивото развитие на районите на страната, каквито са подобряването на транспортната и цифрова свързаност, както и насърчаването на местното развитие, въз основа на специфичния местен потенциал – 22% от ресурсите по Плана.

Четвъртият стълб – Справедлива България, е със специален фокус върху социалното включване, групите в неравностойно положение, промяна на работата на публичните институции. Заложеният бюджет тук е над 2,5 млрд. лева, или 21% от ресурсите по Плана.В рамките на този стълб са всички инвестиции в социалната сфера, всички допълнителни инвестиции в здравеопазването.

Основната цел на Плана за възстановяване и устойчивост е да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията. В преследването на тази цел правителството групира набор от мерки и реформи, които не просто да възстановят потенциала за растеж на икономиката, но и да го развият, като осигурят устойчивост на негативни външни въздействия. Това ще позволи в дългосрочен план постигането на стратегическата цел на правителството за конвергенция на икономиката и доходите до средноевропейските. Същевременно Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката, в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка, посочва се в документа.