До 2021 г. близо 2% от БВП ще се постига от социални предприятия

Парламентът одобри създаването на предприятия на социалната и солидарната икономика, след като депутатите приеха на първо четене правителствения законопроект. Негови субекти са кооперациите, юридическите лица с нестопанска цел и социалните предприятия, предаде БТА.

В мотивите на законопроекта е посочено, че стратегическата цел е обособяването, развитието и насърчаването на стопански отрасъл, който се характеризира преимуществено със социална насоченост и чиято основна цел е генериране на положителна социална добавена стойност по посока заетост, жизнен стандарт и социално включване на уязвими групи от населението.

С изпълнението на стратегическата цел близо 2% от БВП на страната следва да бъде постигнат до 2021 г. чрез дейността на предприятия от социалната и солидарна икономика. От Министерския съвет напомнят, че подобен закон до момента не съществува в националния правен мир. Той е първи по рода си и има за цел да регулира материя, която до момента е застъпена в различни правни документи, но не е консолидирана. Разходите за осъществяване на дейностите по новия закон няма да доведат до необходимост от допълнителни финансови средства от държавния бюджет, уверяват от правителството.

Проектът предвижда и промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане. Така в признатите за данъчни цели счетоводни разходи за дарения в размер 10% от положителния счетоводен финансов резултат се включват и даренията в полза на социалните предприятия, вписани в Националния регистър на социалните предприятия.

Основните акценти в законопроекта са увеличаване броя на социалните предприятия и произвежданата продукция; повишаване потребителското търсене на стоки и услуги, произвеждани и предоставяни от социални предприятия; подобряване на административния капацитет за управление и реализиране на политиката по социална икономика чрез обучения на заинтересованите страни.

Предвижда се обособяване на структура, отговорна за реализирането и развитието на политиката по социална икономика, което може да стане не по-рано от края на 2018 г., както и създаване на Национален регистър за социалните предприятия в България.

В законопроекта е залегнало създаване на отличителна сертификационна марка за тях, техните стоки и/или услуги. Тази марка се предоставя за безвъзмездно ползване от социалните предприятия, вписани в регистъра.

Същевременно се предвижда разработване на механизъм и методика за измерване на социалното въздействие на предприятията от социалната и солидарната икономика. Въвеждат се критерии, които позволяват на дадено предприятие да е правно признато като социално и да ползва предвидените в проекта насърчителни мерки.

Георги Гьоков от БСП изрази задоволство, че правителството е изготвило и внесло такъв проект. Изрази обаче и опасение, че ще останат неразпознати субекти, които осъществяват дейности в обществена полза.

“Критерият за наличието на допустим финансов резултат е завишен за българската действителност”, коментира той.

Председателят на социалната комисия Хасан Адемов от ДПС обърна внимание, че законът е рамков и най-важно е печалбата, която социалните предприятия имат, да бъде реинвестирана за социални цели.

“Важно е също, че те ще могат да се възползват и от електронна платформа, която ще дава информация за продуктите, например. Не без значение е и връзката им с местната власт. ДПС ще подкрепи текстовете”, обяви депутатът.

Александър Сиди от ПГ "Обединени патриоти" също декларира подкрепа за новия закон.

“Сега у нас като социални се определят около 4800 предприятия, но една трета от тях реално не са такива”, аргументира нуждата от регламентиране на материята той.

Павел Шопов от "Атака", която е част от “Обединени патриоти“, обаче поиска отлагане на гласуването (отхвърлено от мнозинството) и се обяви против НПО-та и кооперациите да бъдат натоварени с такива социални функции.

“Законопроектът е опит за заместване социалната функция на държавата”, посочи той. Икономиката, по думите му, трябва да генерира доходи, печалби, да се събират данъци, те да отиват в хазната и държавата чрез този механизъм да осъществява социалните функции. Държавата и общините трябва да имат своите предприятия, те могат да бъдат и целево субсидирани, а не да разделяме стопанските обекти на социални и други, което противоречи на икономиката, категоричен е представителят на "Атака".

Галя Желязкова от ГЕРБ подчерта, че с внасянето на този законопроект управляващата партия следва предизборната си програма.

“Социалната икономика е форма на предприемачество като преимущество имат социалните цели, затова социалното и солидарното са взаимосвързани в проекта”, посочи тя.