Общините настояват за класификация на язовирите по големина и по опасност

Язовирите да бъдат класифицирани според големината им и рисковете за населението – това поискаха кметове на среща с депутати в Народното събрание. Срещата бе насрочена вчера за обсъждането на две теми – язовирите и проблемите със сигурността в общините.

Приходите на общините от язовирите надхвърлят средствата, необходими за изпълнение на предписанията за поддържане на хидротехническите съоръжения, заяви на дискусията Даниел Панов, кмет на Велико Търново и председател на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ).

Той посочи, че през 90-те години на миналия век на общините са прехвърлени над 4500  язовира и сега бюджетът на местната власт не стига, за да бъдат изпълнявани предписанията на институциите.

Община Харманли например има 506 язовира, получила е предписания за 8 млн. лв., а приходите от тези водни обекти са 23 хил. лв. Има и недостиг на кадри с капацитет за тази дейности, каза Панов.

Кметът на Ловеч Корнелия Маринова заяви, че от 265 общини 190 стопанисват язовири, а някои отговарят за над 200 водни обекта, например Стамболово, Тополовград, Хасково и Харманли. „Имаме много задължения по поддържането, даваме си сметка колко рисков е този сектор“, обясни тя.

Над 2000 по думите й всъщност са малките водни обекти, които се водят язовири и така подлежат на същия контрол и изискват средства за монтиране на съоръженията, проверки и поддръжка.

Кметовете предложиха различни варианти за решаване на проблема - смяна на собствеността и централизиран ресурс за поддържане или пък да се изработи национална програма, в която да се обхване намаляването на рисковете и да се предвидят целеви субсидии за изработване на техническите паспорти.

„Имаме 1424 язовира с технически неизправности по стените, 205 от тях са с повече от едно неизправно съоръжение, а  81 язовира по предписание трябва да бъдат изпразнени“, каза кметът.

Тя допълни, че дори на общината да бъде съставен акт, тя пак няма средства за поддръжката на язовирите. Промяната в Закона за водите ще е в помощ на общините, допълни Маринова.

Кметът на Раковски Павел Гуджеров заяви, че предложението е язовирите да бъдат класифицирани като големи и малки (около 2000 броя), а за вторите отговорността да остане на собствениците.

Друга класификация според местната власт трябва да се направи според опасността – висока, значителна и ниска, и според това да се определя честотата на проверките. Класификацията може да бъде извършена от междуведомствена комисия. 

„Държим да има ясни правила при извеждане на язовири от експлоатация и предлагаме строежи първа категория да останат само големите язовири с първа степен на потенциална опасност. Тези облекчения не искаме да бъдат за сметка за рискове за гражданите, а да се създаде работещ механизъм за безопасна експлоатация“, подчерта кметът.

Председателят на Държавната агенция по метрология и технически надзор (ДАМТН) Петър Горновски  потвърди, че са съставени сериозно количество актове за общините и наказателни постановления, но въпросът е как да се подобри състоянието на язовирните стени и съоръженията. Той съобщи, че предложеният проект за класификация на язовирите по големина и по опасност е изработен съвместно с НСОРБ.

Голяма част от водните обекти по думите му са „гьолове“, които не отговарят на определението за язовир. Да се съсредоточим върху 4000 язовира, да определим опасните и да търсим финансиране за тях, призова той.

Социалистът Манол Генов определи тези предложения като „изключително закъснели“. За лансираната от министъра на икономиката Емил Караниколов идея държавно дружество да стопанисва язовирите, с които общините не могат да се справят, той изрази опасения дали с това търговско дружество няма да последва финансовите резултати на „Напоителни системи“.

Народният представител Дора Янкова (БСП) заяви, че в следващия бюджет трябва да има ресурс речните корита в населените места да се третират като инфраструктура, за да имат средства кметовете да променят тази среда. Тя призова „малките гьолчета“ да бъдат прегледани внимателно спрямо наклона и населените места под тях.

Председателят на парламентарната комисия по околна среда Ивелина Василева призова да бъде намерен консенсус при изработването на текстовете.