Ангел Ирибозов е председател на Управителния Съвет на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ) от 2007 г. Той е магистър по Инженерни науки, Приложна математика в Технически университет София, Магистър по Актюерски науки в "Сити Юнивърсити", Лондон и с диплома по Международни икономически отношения.
От 1991 г. до 2005 г. Ирибозов заема висши управленски длъжности във водещи български и чуждестранни застрахователни и пенсионно-осигурителни компании. Бил е консултант в много проекти в областта на финансовия сектор, застраховането и осигуряването, малкия и средния бизнес, както и член на УС на Комисията по квалификация на Българско Актюерско Дружество. След 2005 г. заема висши управленски длъжности в различни дружества в игралния сектор. Управител е на BEGE Експо.
- Г-н Ирибозов, как се развива игралният сектор в България през последните години?
- През последните години игралният сектор в България се развива хармонично. Игралната индустрия има съществен принос към икономиката на страната и доказателство за това е, че данъчните приходи от хазарт са се увеличили с почти 30% през 2016 г. спрямо 2015 г., а за деветмесечието на 2017 г. ръстът е 25% в сравнение със същия период на предходната година. Постъпленията в хазната гонят вече 200 млн. лв., което е значително перо в държавните приходи.
През миналата година (2017 г., б.ред.) имаше леко увеличение на броя на лицензираните игрални обекти. Към края на септември на територията на страната има 847 игрални зали и 26 казина. Увеличен е и броят на инсталираните игрални съоръжения, като машините са с 10% повече отколкото в края на третото тримесечие на 2016 г.
- Какъв е делът на онлайн хазарта в България?
- През 2017 г. броят на регистрираните онлайн организатори в България остана непроменен, но пък лицензираните онлайн сайтове се увеличиха с един. Към края на второто тримесечие има 11 организатора с 12 сайта.
Според последните проучвания онлайн сегментът в игралната индустрия заема около 10% от целия сектор, като има предпоставки делът му да се увеличава. Онлайн операторите са гъвкави, като предлагат все по-богато портфолио, съобразено с постоянно променящите се изисквания на пазара. Създават се таргетирани продукти, насочени към широк кръг хора от различни възрасти.
До скоро се смяташе, че игралните сайтове са пряка конкуренция на традиционните казина, но през последните 2 години все повече навлиза бизнес модел, който съчетава двата типа хазарт с една обща цел – привличане на повече и по-разнообразни потребители и клиенти. Истината е, че традиционният хазарт има постоянна база клиенти, а новостите в индустрията привличат все повече млади хора, които търсят друг тип развлечение. Те искат да се състезават, да побеждават, да играят.
Мобилните технологии също активно навлизат в игралната индустрия. На пазара вече има мобилни приложения, които информират за промоциите в казина. Изводът е, че двата сегмента – традиционният и онлайн, се допълват изключително успешно.
- Каква е ситуацията в световен мащаб?
- През последните две години пазарът на онлайн игрални услуги нарасна с 9%, което се дължи основно на промени в регулаторните системи на 85 страни. 70% от печалбите в онлайн сегмента идват от онлайн казина и компании за интернет залози. Тези приходи се формират основно от потребители от САЩ, Китай, Австралия и големите европейски страни. Очакванията са, че до 2020 г. масовият пазар на онлайн игралните услуги ще достигне над 60 млрд. долара.
- Какви са последните тенденции в онлайн хазарта, какво се търси в момента?
- В момента голяма популярност има „социалният гейминг“, като тенденцията вероятно ще продължи и през следващите години. Той е привлекателен, защото може да се играе с приятели, потребителите да се конкурират, да участват в турнири. Всичко това се случва през социалните мрежи.
По отношение на онлайн казината в момента е актуален стриймингът на жива игра, което се търси, защото дава на участниците ново усещане за съпричастност, която е характерна за традиционното казино. Ръст има в онлайн залозите, направени през мобилни устройства и таблети. По неофициални данни залозите през такива устройства са около 37%.


„Гардиън“: Румен Радев се оглежда за мястото на Виктор Орбан в ЕС
Войната в Украйна блокира почти изцяло износа на зърно през Черно море
България сред лидерите в ЕС по ръст на строителството през юни
Учениците губят способността си да мислят заради прекомерната употреба на ИИ
ЕФЕ: Новият враг на Европа: сушата ще става все по-честo срещано явление през следващите години
Светът води грешния дебат относно AI безопасността
Трейдъри хеджират риска Фед да снижи лихвите през 2027 г.
Тръмп използва Ким Чен Ун, за да притисне Южна Корея
Meta тихомълком се превърна в един от най-големите AI клиенти на Microsoft
Защо AI не е най-голямата инфлационна тревога на BoE, част 1
Превишението на скоростта е новото нормално: 79% от американците го правят
OSCA: забравеният символ на автомобилното изкуство
Защо задната скорост може да вие като развалена прахосмукачка
7 култови спортни коли, които си отидоха без наследник
Как изглежда Toyota Prius, която минава по 20 000 км на месец
Михаела Маринова пръска чар от плажа
ЦСКА с тежка загуба в Крит, ОФИ взе сериозен аванс
Кризата на политическата легитимност: Федоров, Зеленски и дилемата на изборите в Украйна
Полезни храни за здрава и блестяща кожа
Луис Хамилтън демонстрира близостта си с Ким Кардашян
преди 8 години Докато все още се чудят как да наложат ефективни регулации на онлайн операторите, този бизнес ще бъде завладян и напълно променен от крипто технологиите. Само гледай, когато се появят големи и анонимни борси за залози - базирани на блокчейн, където потребителите ще могат да намират много по-добри коефициенти и да играят помежду си без посредничеството на букита. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Да, глей кво става с биткоина. :))) инлайн хазарта ще цепи мрака идните година две. :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Важно е данъците да се плащат, а то не е така. У нас вървят добре само мутренски бизнеси, в които се укриват данъци, има неравнопоставеност и монополи и/или се налива еврокелипир. Хазарт, туризъм, земеделие (ама земеделие, а не селско стопанство), строителство, автомобилен транспорт, енергетика, ВиК. То затова и по БВП на човек сме на ниво под 1/4 от средноевропейското де. Може би само ИТ индустрията е изключение донякъде. отговор Сигнализирай за неуместен коментар