Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Пазар на труда

Войната (за момента) не се отразява негативно на пазара на труда

Засегнатите фирми обаче може да бъдат принудени да свиват заетостта, ако конфликтът продължи дълго

Войната (за момента) не се отразява негативно на пазара на труда

Снимка: Simon Dawson/Bloomberg

Войната в Украйна и последвалият я икономически шок заплашват да изтрият значителна част от възстановяването и ръста след пандемията. Въпреки влошените условия на работа на редица компании – най-вече зависимите от застрашените от конфликта доставки на енергийни ресурси – на този етап няма особени индикации за сериозни проблеми на пазара на труда.

Публикуваните тази седмица данни от Наблюдението на работната сила на НСИ за първото тримесечие сочат лек спад в общия брой на заетите спрямо предишното – от 3080 хиляди до 3068 хиляди лица за възрастовата група на 15 и повече години. Заради свиването на населението обаче коефициентът на заетост се подобрява с 0,1 пр.п. Доколкото зимните месеци обикновено са „дъното“ на заетостта в България обаче е трудно директно  да отдадем този спад на новия икономически шок, особено предвид че спрямо първото тримесечие на 2021 има ръст в общия брой на заетите с 40 хиляди души. Трябва да отчитаме и обстоятелството, че в първото тримесечие на 2022 г. попадат едва 5 седмици от военния конфликт, който продължава и до днес, и по тази причина можем да очакваме по-сериозно въздействие от него през второто тримесечие, където общата икономическа динамика е движена най-вече от последствията от войната.

На областно ниво динамиката е разнопосочна. Повечето области регистрират подобрение спрямо същото тримесечие на 2021 г., но има и значителни спадове, най-видими в Кюстендил, Сливен и Смолян. Почти всички региони, където не са регистрирани подобрения са сред онези, които понесоха по-тежък удар върху местната икономика в хода на Covid-19 кризата, а продължаващите им проблеми са знак за поява на по-трайни структурни проблеми с предлагането и качеството на работната сила и търсенето на труд. Същевременно най-висок ръст се наблюдава в по-слабо икономически развитите области, където все още има свободен трудов ресурс. Прави впечатление и спадът на заетостта в Пловдив – с над 3 пункта спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г., въпреки че регионалният пазар на труда остана относително незасегнат в хода на предишната криза. Важно е да отбележим също, че 12 области вече са надхвърлили стойностите на коефициента на заетост от първото тримесечие на рекордната за пазара на труда 2019 г., най-видимо във Варна (с 8,3 пр.п) и Кърджали (с 4,6 пр.п.). Това обаче не означава непременно голямо увеличение на броя на работните места заради големия спад на населението през изминалите две години.

Разпределението на заетите по икономически дейности ясно демонстрира пренареждането на икономиката в резултат на кризата и свиването в туризма и международните пътувания. Именно в сектора на хотелите и ресторантите се наблюдава най-големия спад в броя на заетите – с 28% спрямо първото тримесечие на 2019 г. или с над 40 хиляди души. Същевременно положителната динамика и високото търсене в строителството обуславят ръст на заетостта както в самия сектор, така и приблизителното удвояване на заетите в операциите с недвижими имоти. Силна положителна динамика има както в професионалните дейности (включващи част от аутсорсинга на бизнес услуги), така и в ИКТ. С други думи, въпреки големия дефицит на кадри – дефиниран като разминаването между декларираното търсене от компаниите и броя на завършващите в тези професионални направление на висшите училища, дигиталният бизнес продължава да добавя нова заетост, при това с относително бързи темпове – в рамките на година заетите в ИКТ сектора са нараснали с 23%, до 124 хиляди души.

Поглед върху по-краткосрочните ефекти на войната и влошаването на икономическия климат може да бъде намерен в месечните данни за безработицата от бюрата по труда. На този етап обаче и при тях няма индикации за влошаване, тъкмо обратното –през април 2022 г. броят на регистрираните безработни е намалял с над 5 хиляди души спрямо март, което води и до спад на коефициента на безработица с 0,2 пункта до 4,6%. Свиването на безработицата през последния месец се наблюдава във всички области на страната, освен в София (област), където повишението е незначително.

В обобщение, последните достъпни данни сочат към ограничено въздействие на „новата криза“ върху пазара на труда. Това по никакъв начин обаче не означава, че ако военният конфликт в Украйна – и съответно въздействието му върху цените и доставките на енергоносители и общата икономическа динамика – продължи, то засегнатите фирми няма да бъдат принудени да освобождават работници и да свиват заетостта.

По статията работи: автор ИПИ

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

0
 
0
 
3
Shadow1 до: cool_alyn
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Отлично, прилагаш логика, но за да има някаква стойност прогнозата ти трябва да включва: дата и числова стойност на индекса по който си избрал да прогнозираш. Чувствай се поканен да допишеш в нов коментар тези две стойности и ако датата ти е достатъчно скоро - ще се върна тук и ще те поздравя, за добрата прогноза ако познаеш, като за познаване ще приема числова стойност по-близка до твоята прогнозна, а за не познаване, по-близка до текущата към деня на коментара ти стойност.
2
 
2
 
2
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Споко, ще се влоши....Заради по-високите цени на горивата и храните хората ще започнат да спестяват от други неща и съответните бизнеси ще трябва да започнат да съкращават хора.
2
 
1
 
1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Ти да видиш, новина която не разчита на драматично и апокалиптично заглавие за да привлича читатели. Моите адмирации за автора, не сте му написали името обаче.

Още от Пазар на труда
Световните синдикати са обезпокоени от рекордните посегателства срещу трудовите права