Проблемите с веригите на доставки добавят към стагфлационните ветрове

Чувайки, че ще летя за Великобритания, един приятел ми изпрати снимка на частично празен рафт в супермаркет с простото съобщение: „Ще се върнеш в съветско време“, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’College и главен икономически съветник на Allianz.

За разлика от онази ера обаче това не се случва в затворена икономика с неефективно държавно производство, защитено със стени от високи мита и квоти. Нито е характерно само за Великобритания.

Това се дължи на прекъсвания на доставките, пред които са изправени много страни. Тези смущения ще продължат известно време, усложнявайки корпоративните и регулаторните планове и биха могли да подкопаят инвестициите, базирани на обилните ликвидни инжекции от централните банки, които тласкат много пазари все по-нагоре.

Това явление е видно в макроикономическите данни и корпоративните сигнали. Инфлацията в цените на производител се покачва по целия свят.

Появи се голяма пропаст между фабричните поръчки и продукцията. Транспортните разходи от Китай до Европа и САЩ са нараснали 7 до 10 пъти през последната година. Повече компании в повече сектори са ограничени от предлагането.

Проблемът е някаква комбинация от прекъснати вериги на доставки, високи транспортни разходи, недостиг на контейнери и претоварени пристанища. Недостигът на работна ръка също е проблем, който принуждава компаниите от промишлеността и услугите да работят под капацитета си и с постоянен натиск върху заплатите. Във Великобритания CBI предупреди, че недостигът на работна ръка може да продължи до две години.

По-малко фирмени ръководители имат увереност, че подобни смущения са временни и бързо обратими. Това ще ограничи плановете за растеж въпреки силното търсене и ще увеличи натиска за повишаване на цените, за да се компенсират по-високите разходи.

Вместо еднократна динамика, световната икономика изпитва вълни от смущения в предлагането, което предполага, че в сила са и по-дългосрочни фактори. И все пак някои регулатори и пазарни участници продължават да твърдят, че дисбалансите между търсенето и предлагането са преходни и скоро ще бъдат разрешени от пазарните сили. Те посочват как дървеният материал е обърнал големия си ценови ръст.