Проблемите с веригите на доставки добавят към стагфлационните ветрове

Някои обратими фактори наистина ги има. Времето вече помогна за преодоляване на част от първоначалния коронавирусен шок за икономиката - „внезапно спиране“, по-общо, отколкото при финансовата криза през 2008 г. Също така не може да се отрече, че последната ковид вълна, подхранвана от делта варианта, има временни и обратими елементи, като затварянето на пристанища в Китай и Виетнам. Същото важи и за дестинационните пристанища, като Лонг Бийч в Калифорния, където един главен изпълнителен директор характеризира пред мен задръстването като по-лошо от блокирането на Суецкия канал през март миналата година.

Ключовият момент е, че такива обратими фактори са придружени от проблеми от страна на предлагането, които могат да продължат една до две години, ако не и повече. Тяхното постоянство вече кара повече компании да преразглеждат управлението на веригата си за доставки с оглед повишаване на устойчивостта, дори с цената на ефективност. Но благоприятните дългосрочни смекчаващи ефекти от диверсификацията по доставчици и държави дават краткосрочни смущения.

Също така е малко вероятно нееластичността на пазара на труда да отмине скоро. Последните индикатори показват, че отварянето на училищата и (в САЩ) прекратяването на допълнителната подкрепа срещу безработица едва ли ще доведе до незабавен скок в участието на работната сила. Това е въпреки рекордните свободни работни места. Колкото по-дълго продължава това, толкова повече компаниите ще се адаптират.

В допълнение към инфлацията, която вече се задава, всичко това се превръща в стагфлационни ветрове за световната икономика, които са непознати за тези, които не са живели през 70-те години. Това е сценарий, който все повече компании поставят на централно място в планирането си. Но твърде много регулатори и, следователно, участници на пазара изостават от реалностите.

След като пропусна прозореца в началото на лятото, за да намали мащабните покупки на активи, предприети в разгара на миналогодишния пандемичен шок, Федералният резерв сега е изправен пред особено трудна дилема: има нужда от намаляване на стимулите поради инфлацията, която постоянно надвишава целта му, но е налице колебание заради по-ниския растеж.

Това може да се превърне в проблем за много класове активи, където оценките съдържат значителен залог върху предвидимостта и ефективността на подкрепата от централната банка, включително мекото приземяване на паричната политика в икономическа златна среда, която не е твърде гореща или твърде студена.

Доминиращата структурна тема след финансовата криза - тази на дефицитното съвкупно търсене - отстъпи място на разочароващите твърдости в предлагането. Те няма да изчезнат скоро. Много по-добре е компаниите и регулаторите да се приспособят сега. Предотвратяването на по-нататъшни смущения е по-евтино и по-лесно от справянето с последиците от тях.