Новото нормално за икономиката на Норвегия

Имаше времена, не толкова отдавна дори, когато шведите бяха наемни работници в Норвегия, а петролните приходи се изливаха в инвестиционния фонд на страната. Днес, шведите се връщат обратно в родната си страна, а паричният поток е обърнат, за да запушва бюджетните дупки, коментира Bloomberg.

До това доведе катастрофата с цените на петрола.

Треската за черно злато, която помогна на Норвегия да се трансформира в скандинавската земя на изобилието, очевидно е приключила. Добрата новина е, че оцелявайки през най-лошия срив на суровия петрол от поколение насам, скандинавската икономика сега е много по-малко зависима от продажбата на суровини.

Норвежците трябва да свикнат с идеята за „скромен растеж“, тъй като „изключителният двигател“, който бе петролът, вече го няма, казва Керсти Хаугланд, главен икономист в най-голямата търговска банка DNB. Мариус Гонсхолт Хов от Svenska Handelsbanken пък казва: „Норвегия сега прилича повече на другите страни“.

Намаляването на зависимостта на Норвегия от петрола бе част от програмата на няколко норвежки правителства и се потвърждава от министър-председателя Ерна Солберг в битката ѝ за втори мандат на парламентарните избори на 11 септември.

Тези усилия сега жънат успехи – петролният сектор в Норвегия допринася за по-малко от 12% от брутния вътрешен продукт тази година, като отслабването му се ускори от петролния срив между 2014 и 2016 г., заради който местната индустрия съкрати 50 хил. души.

Поевтиняването на петрола имаше силно влияние върху икономиката, големите петролни компании намалиха инвестициите си, а безработицата се повиши до най-високите си нива от поне десетилетие. Централната банка отговори с понижаване на лихвените проценти до рекордни ниски нива, а правителството представи огромни фискални стимули, теглейки за пръв път средства от инвестиционния фонд на страната на стойност 960 млрд. долара.

Голяма част от паричните и фискалните стимули се отразиха благоприятно на жилищния сектор в страната, който в началото на миналата година задмина петрола и газа като най-голям получател на инвестиции.

Този двигател на растежа обаче също е напът да пресъхне.

Цените на имотите се сриват в Осло, след като правителството затегна стандартите за кредитиране, за да сложи край на спекулативните покупки. Докато Европа започва да излиза от дългия период на ултраниски лихвени проценти - включително централната банка на Норвегия сигнализира миналия месец, че приключва с понижаването на лихвените проценти - а пазарът на имоти се охлажда, „няма да получим такъв ефект от движението на строителния сектор“, казва Хов.

Така Норвегия ще трябва да разчита на „по-традиционните двигатели на растежа“, като частното потребление и износа, казва Хаугланд. А това от своя страна значи, че норвежците вече не могат да очакват темповете на растеж от 2,5% от „добрите стари дни“.

„Новото нормално ще бъде по-ниско“, достигайки върха си при 1,9%, казва икономист от DNB.

Тази позиция се споделя и от централната банка. През март 2015 г. тя все още очакваше темпове на растеж от 2,5% и 2,7% за тази и следващата година. Последните прогнози сочат за по-умерени темпове от съответно 2,0% и 1,9%.

Промяната се отразява и в разходите за труд в страната, които спадат в съответствие с тези на търговските партньори на Норвегия и може да подкрепят страната в трансформацията ѝ.

Забавянето на ръста в заплащането също има своите негативи и е отчасти причина за по-слабия икономически капацитет на страната. Кристин Халворсен, бивш финансов министър, веднъж каза по време на петролния бум, че най-големият ѝ страх е да не си тръгнат всички шведи.

А привлечени обратно от икономическия бум в страната си, шведите вече наистина почти ги няма. Което означава, че норвежците ще трябва сами да се грижат за себе си.