Бюджетът на НЗОК няма да се актуализира, ще се търсят други мерки

На този етап не се обмисля актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Дефицитът ще се покрива с допълнителни мерки, част от които вътрешни резерви на фонда. Това каза заместник-финансовият министър и председател на надзора на касата Кирил Ананиев пред депутатите от здравната комисия в парламента по време на изслушване.

Преди дни стана ясно, че финансовият министър не е склонен да покрива дефицит на касата в края на годината. Горанов призова и да се търсят мерки за покриване на недостига от средства, защото към момента изчисленията сочат, че „сметката не излиза“. Премиерът Борисов също даде да се разбере, че тази година държавният бюджет няма да плаща за недостиг в НЗОК.

Днес Кирил Ананиев потвърди, че очакваният дефицит в Здравната каса в края на годината ще е над 200 млн. лева. От тях около 105 млн. лева се очертава да е недостигът за лекарства, от които 53 млн. лева за онколекарства, а около 110 млн. лева – за болнична помощ.

Здравният министър Петър Москов отбеляза в рамките на изслушването, че в резултат на предприетите мерки в лекарствената политика се очаква недостигът да бъде намален наполовина, тоест с около 50 млн. лева.

„Здравната каса има възможност да се справи с дефицита, който се очертава, чрез мерки“, заяви пред депутатите от комисията Ананиев и потвърди, че също не е склонен да се пристъпва към актуализация. По думите на Ананиев ще се търсят начини за икономии от издръжка, капиталови, инвестиционни разходи и други здравноосигурителни плащания. Амбицията е дефицитът да се сведе до нула, каза той пред журналисти.

Кирил Ананиев информира също, че идния понеделник ще има извънредно заседание на Надзорния съвет на Касата, на което ще бъде поставен въпросът за намаляване на цените на клиничните пътеки. Въпреки че Българският лекарски съюз вече отхвърли подобна мярка като средство за намаляване на дефицита, има възможност това да стане с постановление на Министерския съвет по предложние на Надзорния съвет на Касата, посочи Ананиев.

Той допълни, че най-вероятно няма да се подходи индивидуално и да се намалят цените на пътеките само там, където има преразход, а ще има намаление за всички.

Първоначално се говореше за орязване на клиничните пътеки с 19 на сто. Днес Ананиев не се ангажира с какъв процент ще се обсъжда да бъде намалението.

На същото заседание в понеделник ще бъде предложено да се завиши лимитът на бюджетите за някои структуроопределящи болници. Ананиев обаче бе скептичен, че ще се стигне до крайно решение по този въпрос.

По време на изслушването на представителите на Надзора на НЗОК стана ясно, че към края на юни болниците вече са усвоили 52% от бюджета си за годината, а при лекарствата усвояемостта е 63 на сто.

Здравният министър Петър Москов отбеляза и че през второто тримесечие на годината за разлика от първото се наблюдава 10 на сто по-ниски разходи на болниците, което се дължи на новата методика, по която им се плаща.

Здравната комисия в парламента одобри на първо четене предложените от Министерски съвет промени в Закона за лечебните заведения, с което приватизацията на болници и обединението на лечебни заведения бе одобрено. Сред предложените промени са въвеждане на задължителна здравна карта, възможността лечебни заведения да се обединяват в консорциуми, освобождаване на приватизацията на болници.

Проектът получи подкрепата на ръководствата на съсловните организации на лекарите, зъболекарите, фармацевтите и професионалистите по здравни грижи с някои забележки.

Според БЛС приватизацията трябва да започне постепенно от лечебните заведения в извънболничната помощ, като приватизацията на болниците да стане впоследствие.

Законопроектът не бе подкрепен от Сдружението на общините и КТ „Подкрепа“. От общините обявиха, че не приемат възможността за вливане на лечебни заведения, като бившите диспансери, в многопрофилните болници. Според тях това ще доведе до ограничаване на достъпа на пациентите. От синдиката заявиха, подобно становище. От там обаче се обявиха и против приватизацията на лечебните заведения. Според  КТ „Подкрепа“ работещите в тези болници медици се притесняват, че приватизацията ще бъде в техен ущърб. От там заявиха, че се готви скрита приватизация на цялото здравеопазване, с цел да се източат неговите ресурси.

Проектът бе изцяло подкрепен от ГЕРБ и Реформаторския блок. От БСП и ДПС се обявиха против законопроекта, като най-сериозните им забележки бяха срещу приватизацията и концентрацията на власт в Министерството  на здравеопазването. Депутатът от Патриотични фронт Димитър Байрактаров каза, че споделя опасенията на Сдружението на общините относно сливането на болниците.

От АБВ и БДЦ обявиха, че подкрепят повечето неща от законопроекта, но имат доста забележки. Депутатите от АБВ казаха, че е рано за приватизация и изразиха определени опасения около начина на изработването на здравната карта. Според тях е необходимо между първо и второ четена да се изяснят критериите за картата.

Москов посочи, че сливането на болници ще позволи комплексно лечение на пациентите по ясни медицински критерии от диагностиката до излекуването. Според него няма проблем да се правят консорциуми между болници с различна собственост. Според него това не пречи на изпълнението на европроекти. По отношение на приватизацията той отбеляза, че текстовете на законопроект ще попречи лечебните заведения да последват съдбата на РМД и че приватизираните болници трябва да запазят предмета си на дейност.