Парламентът прие на първо четене промените в здравното осигуряване

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В гласуването участваха 142 народни представители, от които 100 гласуваха "за", а 42 - "против". Срещу промените бяха депутатите от "БСП Лява България" и ДПС.

Промените предвиждат разделяне на пакета от медицински услуги, заплащан със средства от бюджета на НЗОК, на две - основен и допълнителен, се посочва в доклада на Комисията по здравеопазване. Медицинските дейности, включвани в двата пакета, ще продължат да се регламентират с наредба на министъра на здравеопазването, предаде БТА.

Хората, които не са плащали осигуровките си, имат шест месеца, за да изчистят задълженията си, натрупани през последните три години, допълва Dnes.bg. Ако не го направят, ще трябва да изплатят натрупаното от началото на здравното осигуряване, решиха още депутатите.

Заложено е и увеличаване на числеността на Надзорния съвет на НЗОК с двама представителите на държавата. Законопроектът предвижда регламентиране на правно задължение за НЗОК да извършва проучване на удовлетвореността на пациентите за заплатените от нея здравни услуги.

Държавата ще продължи да плаща здравните осигуровки на пенсионерите, децата, студентите, войниците, хората с право на помощи за отопление. От хазната, както и досега, ще се плащат и осигуровките на социално слабите.

Със законопроекта се предвижда възстановяване на договорното начало при определянето на методики за остойностяване и заплащане на медицинските дейности, обемите и цените, условията и реда за контрол по изпълнението на договорите на изпълнителите на медицинска помощ, както и санкциите при неизпълнение, се посочва в доклада на комисията.

Ще бъдат възстановени и арбитражните комисии, които ще разглеждат възраженията на проверените лица - изпълнители на медицинска помощ, в случаите на констатирани нарушения по Национален рамков договор.

Създава се правна регламентация за извършване на съвместни проверки за спазване на правилата за добра медицинска и фармацевтична практика.

С цел подобряване на събираемостта на здравните осигуровки са предвидени мерки за повишаване на личната отговорността на гражданите по отношение на солидарния модел. Предвижда се от 2016 г. поетапно увеличаване /с по 5 процента годишно/ на размера на здравноосигурителния доход, върху който държавата внася вноски за лицата по чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, тоест студенти, ученици, пенсионери и др. групи, които са ангажимент на държавата по отношение на здравните вноски.

Промените в областта на лекарствената политика са свързани със създаване на правна регламентация за въвеждане на централизирано договаряне на различни видове отстъпки на лекарствени продукти. Законопроектът предвижда лекарствените продукти, за които не са договорени отстъпки, да не бъдат включвани в Позитивния лекарствен списък, се посочва в доклада.

Предвижда се още медицинските научни дружества да представят фармакотерапевтични ръководства, включващи критерии за оценка на ефикасността на прилаганата терапия, както и препоръки за алгоритми за лечение с лекарствени продукти, които да бъдат одобрени от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.

"Като цяло промените са стъпка в правилната посока", заяви в хода на дебатите депутатът от групата на АБВ Иван Станков. Според него обаче законопроектът има редица слабости. По думите му промените в здравноосигурителната система са абсолютно наложителни, те трябва да осигурят по-рационално използване на средствата.

В отрицателен вот председателят на Парламентарната група на "БСП Лява България" Михаил Миков заяви, че с гласуваните промени мнозинството е подкрепило разделянето на обществото на граждани, които имат пари и такива, които не. "Това са промени, които задълбочават разликите в достъпа до здравеопазване", допълни той.

От парламентарната трибуна народният представител от левицата Георги Гьоков обясни, че БСП отхвърля законопроекта, защото „няма как да бъде прието без сериозни опасения разделянето на този пакет от здравни услуги, заплащани от касата на „спешен“, „основен“ и „допълнителен”. По думите му това означава, че за достъп до безплатно, покривано от НЗОК лечение, ще се чака. „Ако здравноосигурения не желае да е в листа на чакащите и иска незабавен достъп до лечение, ще трябва да си го плати или да разчита на допълнително здравно осигуряване”, поясни депутатът от левицата, цитиран от пресцентъра на левицата.

С увеличаването на държавната квота в НЗОК се погазва трипартитния принцип, каза още Георги Гьоков.

Този член срещна критики от всички страни в залата. ГЕРБ, АБВ, БСП и ДПС обвиниха Москов, че с това Здравната каса ще се одържави и ще загуби обществената си функция, допълва Dnes.bg.

„Не че имам нещо против да влязат двама от държавата в Надзора на Касата, но така тя от обществена ще стане държавна институция“, каза Семир Абу Мелих от името на ГЕРБ.

За първи път здравното министерство планира да търси доказателства за бедност – дали човекът е на борсата, има ли имоти, извършвал ли е сделки.

Припомняме, че вчера здравният министър Петър Москов призова депутатите да приемат предложената от него здравна реформа. Още тогава обаче при обсъждането на ЗЗО в пленарна зала стана ясно, че БСП и ДПС не подкрепят промените в Закона за здравното осигуряване.

Депутатът от ДПС Хасан Адемов каза, че предлаганите промени не са управленски решения, а по-скоро популизъм, който няма как  да бъде подкрепен от движението.

Депутатът от "БСП Лява България" Емил Райнов пък заяви, че широко рекламираните промени в никакъв случай няма да подобрят достъпа на гражданите до здравеопазване и не се решават проблемите в сектора.