Икономическите последици за Турция след неуспешния преврат

След провалилия се опит за военен преврат турската централна банка зае активна позиция. Нервността ѝ е напълно оправдана, а целта – очевидна: успокояване на международните инвеститори още преди отварянето на финансовите пазари в понеделник, пише в свой анализ DPA.

Eто защо не е чудно, че централната банка потвърди в неделя волята си да направи всичко необходимо, за да гарантира финансовата стабилност. Това означава също така, че на търговските банки може да се предостави неограничено количество ликвидност - без такса. Дейността на банката се наблюдава от вицепремиера Мехмет Шимшек, който - за разлика от президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, поради своите либерални икономически убеждения се радва на добро отношение от страна на финансовите пазари. Шимшек подчерта в неделя, че правителството е взело всички нужни мерки в координация с централната банка. 

Приписването на тези успокоителни си има своята причина - турската лира, която непрекъснато губи стойност от години, особено спрямо долара, се срина след обявяването на опита за преврат с почти 6%. Това е най-резкият спад от октомври 2008 г. С възстановяването на държавата валутата ще започне леко възстановяване. Но опитът за преврат, които в Турция се радват на безславна традиция, напомни на много инвеститори за политическите рискове в страната. Това вероятно ще запази в обозримо бъдеще висок натиска над изпитващата трудности валута.

Слаба валута и несклонни да поемат риск инвеститори биха представлявали сериозен проблем за Турция. Първо, заради слабата лира се повишават цените на вноса, което усложнява борбата срещу инфлацията. Така инфлацията в момента е на ниво от 7,6%, доста над целта на централната банка за 5%. Второ, по-голямата част от чуждестранния дълг в размер на почти 400 млрд. долара е деноминирана в американски долари. Най-засегнати ще са частните компании. Техните задължения са по-трудни за изплащане.

Трето – възможността за изтегляне на чуждестранните инвеститори подчертава проблема с хроничния дефицит на текущата сметка. Този дефицит - ахилесовата пета за икономиката - се дължи главно на силната зависимост на бедните на ресурси страна от вноса на енергия. Външноикономическата загуба се сви през последните години благодарение на по-евтиния петрол до около 4% от брутния вътрешен продукт (БВП). Но дефицитът се финансира преди всичко от краткосрочни и спекулативни фондове от чужбина, а не от дългосрочните и съответно по-стабилните преки инвестиции. Тази зависимост от „горещите пари" прави Турция уязвима към промените в настроението на пазарите. Рискът от бърз отлив на капиталите виси като дамоклев меч над страната.

Следващият засегнат е секторът на туризма. Той генерира годишно приходи в размер на 30 млрд. долара-  около 5% от БВП на страната. Терористичните атаки от последните месеци и бежанската криза вече засегнаха сектора и преди опита за преврат. През май страната е била посетена от 23% по-малко гости в страната в сравнение с предходния месец. Сега се очаква негативната тенденция да продължи да се засили. Така че в страната ще влезе по-малко чуждестранна валута, което допълнително ще усложни финансирането на дефицита по текущата сметка.

Въпреки това доскоро страната се намираше в добра икономическа позиция. През първото тримесечие брутният вътрешен продукт нарасна с 4,8 на сто, а според прогнозите на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) за годината ръстът на икономиката ще е от 3,7 на сто. На фона на войните в съседните страни подобно нарастване представлява истинска изненада. Освен това от началото на годината борсата в Истанбул отчита ръст от 15%, а доходността по десетгодишните облигации падна от 11 на сто през май до 8,9 на сто през юни.

Дали тази рискова премия скоро отново ще нарасне, не е ясно. Много зависи от президента на страната Реждеп Тайип Ердоган. Налице е опасността той да засили своя авторитарен курс и да използва пуча като повод да пречисти държавния апарат от онези, които не подкрепят неговата линия. Съответно ще нарасне и влиянието му над правосъдието, икономическата политика и медиите. А това представлява висок риск за всяка държава, която претендира да е правова.

Вероятно ще се увеличи и натискът над ръководството на централната банка. Ердоган го призовава за намаляване на лихвените проценти въпреки високата инфлация. По думите му е нужно Турция да бъде защитена от международното „лихвено лоби", което иска принуди страната да падне на колене. Подобни фантазии обаче не помагат за възстановяване на доверието към една ориентирана към стабилност икономическа политика. Ето защо властолюбивият президент може да се превърне в новата си роля на „спасител на демокрацията" в истинска котва за икономиката на страната.