Макар и непопаднал в общественото внимание, Законът за независимия финансов одит (ЗНФО), който вече е в пленарна зала, засяга целия бизнес в страната, засяга всички лица, които разчитат на коректността на финансовата информация за техните дела и решения, засяга ключови държавни и обществени институции, а също така и цялото общество. Затова е необходимо всички заинтересовани лица да получат ясно и осъзнато разбиране за готвените промени и за ефектите, които ще се постигнат с тях, както и какви биха били преките или косвени последици и ефекти за всеки.
А ето и няколко открити проблема на новите текстове:
1. Избраният модел за транспониране на европейските одит документи, Регламент (ЕС) 537/2014 и Директива 2014/56/ЕС.
Още на европейско ниво не бе постигнат консенсус по одит реформата в Европейския съюз. Затова двата документа общо съдържат 90 опции, като оставиха всяка страна-членка да намери най-доброто за нея решение. Според мен избраният модел е скъп и неадекватен на средата в България. Ние сме страна, в която одиторската професия, традиции и одиторското законодателство са доста млади в сравнение с една голяма част от другите европейски страни. И нашето очакване беше, че ние ще се придържаме към „основната линия” страни, като възприемаме преобладаващите решения и ще се съобразяваме с възможностите и потребностите ни като страна. Вместо това ние избираме и законово ще налагаме изключения – публичен надзор над одитните комитети, най-кратък ротационен период без опция за удължаване, задължителни съвместни одити.
Тези мерки не са изследвани и оценени като „ползи:разходи” за обществото. Какво ще струват на бизнеса, на бюджета и на одиторите, а в крайна сметка – това са явни и скрити разходи на обществото ни. Те ли са приоритета ни спрямо множеството далеч по-важни проблеми. Правилният и отговорен пред обществото ни подход е преди налагането на една законова мярка да се оцени експертно като усилия, разходи, последици и резултати, а не да се работи на допускания.
Не е приемливо и мотото „Да няма втора КТБ” - по две причини: първо, този случай е изключение в обществения живот и не може стандартните законови положения да се равняват по крайните изключения, и второ, в „случая КТБ” има верига от отговорни лица, с различен дял на тяхната отговорност. Със сигурност за всички, които имат разбиране за одита, е напълно ясно кои са лицата преди одиторите в тази верига и какви са им функциите, и какъв е техният дял в общата отговорност за станалото. В този смисъл, последователното следване на този аргумент, „Да няма втора КТБ”, предполага съответни промени и в други закони, което все още не е предприето.
2. Разширяват се небалансирано правомощията на държавния орган за публичен надзор спрямо капацитета на страната ни, както и спрямо реалните потребности на обществото.
Водещият документ, който установява задължителните правила и изискания, е Регламентът. Директивата дава ключови насоки, но предполага премислянето им през спецификата на страната, в която се транспонира. Затова нашата позиция е, че трябваше експертно да се изследват позициите на всички заинтересовани и на тази база да се прецени обхватът на правомощия и функции на надзора. Ние имаме сериозен обективен проблем, произтичащ от обстоятелството, че одиторската професия в България е възстановена едва от 25 години. Поради това много трудно може да се намерят лица с подходяща квалификация и професионален опит на одитори, които да работят в надзорната комисия. Основната причина е, че изискването е те да са лица с такава квалификация и опит, но да не са практикуващи одитори, а такива лица са относително малко. В този смисъл, когато ние квалифицираме възприетият модел в новия закон като небалансиран, то е защото сравняваме възложените правомощия спрямо, от една страна очакванията на страните, които са преките потребители на продуктите от одит услугите, а от друга – спрямо експертния капацитет и потенциал, който има реално страната ни, за да подсигури надзорния орган с кадри, отговарящи на изискванията от европейските документи, с опит в одита. Дилемата е , че овластяването на този орган с регулация над качеството на работата на регистрираните одитори, го задължава той да осигури висока компетентност, както на своите инспектори, които правят самите проверки, така и на членовете, които ще вземат решенията по всички аспекти от дейността на цял един бранш и на хората, които упражняват една професия. Допълнително, към тази компетентност трябва да се добави специализация, защото най-рисковите, сложни и публично ангажиращи огромен кръг лица, са банките, застрахователите, пенсионните фондове и големи производители в различни браншове. Т.е. към общата одиторска компетентност, трябва да се надграждат и съответни други специализации.
Също така, не трябва да се забравя, че мисията на професията на регистрираните одитори е да работят най-вече за създаване на по-добра стопанска среда, развит бизнес и капиталови пазари, разбира се, винаги отчитайки и обществения интерес. Т.е. трябва да се прави разлика между професиите, за които изключително публичният интерес е фокус (прокурори, одитори от сметни палати, данъчни инспектори, нотариуси и др.под.), и независимите регистрирани одитори по финансов одит. И тази разлика следва да проличи ясно в балансираната регулация от страна на държавата, в предотвратяването на прекалената й директна намеса в одиторския бранш и чрез него – и в самия бизнес. Затова позицията ни е за модел, при който нарастването на правомощията балансирано се развива заедно с капацитета. В противен случай трудно би могло да се дават гаранции срещу рискове за нов „случай КТБ”, за непосрещнати очаквания, по-високи обществени разходи и негативни последици за одиторската професия и бранш в резултат на одит реформата.


Варненката Ива Стоянова спечели Европейския фестивал на шпага в Италия
Самолет се разби във Франция, 11 души загинаха
Хванаха за ден 39-ма шофьори с алкохол или наркотици
Мъж скочи от тераса и почина на място
Демерджиев: Има достатъчно доказателства за повдигане на редица обвинения по случая „Баба Алино“
Япония с право се страхува от "черните кораби" на AI
Южна Италия повежда икономическия ръст, част 2
Южна Италия повежда икономическия ръст, част 1
Манчестър на Анди Бърнам е градоустройствен урок за Лондон
Изкуственият интелект може да оскъпи живота ти, без да разбереш защо
Кражбите на емблеми отново са на мода
Блестящ и спокоен, Никола Цолов взе четвърта победа за сезона
Малък стикер на стъклото спасява човешки животи
Механичните скорости се оказват полезни за шофьора
Mercedes поиска от служителите си повече работа за... без пари
Цяла България светна в жълто за опасно време
"Прогресивна България" настоява за одит на пенсионните разходи
Ралица Асенова с "факти и неудобни истини" за казуса "Петрохан"
Синдикатите не харесват бюджета, КНСБ готви протест
Двата икономически стълба, които поддържат Русия на Путин, може да се сринат