Урбанизирането на крайбрежната ивица влияе негативно на биоразнообразието в Черно море. Това става ясно от интервю на д-р Димитър Беров от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН пред „Фокус”.
Ето какви са резултатите от увеличения антропогенен натиск: „Засилва се отокът на отпадни вещества в морето. Това води до каскада от събития - обогатяване на водата с органична и неорганична материя, засилен цъфтеж на водорасли, изчезват видове, чувствителни към замърсявания. Такива процеси в миналото са били много интензивни в района на Бургаския и Варненския залив“, казва изследователят.
Той смята, че през последните години има подобрение, но през лятото край големите ни курорти, където няма достатъчен капацитет на пречиствателни станции, се наблюдават такива процеси.
При риболова дънно тралиране унищожава ресурси, които са важни за оцеляването на екосистемите в Черно море. Заради еднократния улов на калкан се унищожава екосистема, която не може да се възстанови десетилетия след това, допълва експертът.
Лабораторията, в която той работи, участва в мониторинга за качеството на екосистемите и в европейски проект по пилотно картиране на крайбрежни морски защитени територии. Проектът цели създаване на мрежа от защитени територии по крайбрежието на Черно и Средиземно море, които да опазят зоните, в които биоразнообразието е в добро състояние.
Димитър Беров отчита, че промените в климата също оказват своето влияние върху крайбрежните екосистеми.
За случаите на открити трупове на делфини по плажовете той каза, че в България няма кой да направи лабораторни изследвания и да се установи причината за проблема.
„Екосистемите по нашето Черноморие са бледа сянка на това, което сме имали преди 40 – 50 години. В периода между 70-те и 80-те години поради интензивното земеделие, индустрия, много замърсявания в Черноморския басейн е имало период на упадък на екосистемите и загуби на видове. Въпреки това сега има зони по крайбрежието с висока представителност на риби, бозайници, дънни екосистеми - на юг от Бургаския залив, както и северно от Варна – около Калиакра, Камен бряг и Тюленово“, казва изследователят.


Четири български победи и шест нокаута белязаха SENSHI 29
Арестуваха двама заради 30 литра ракия в Добрич
Ексклузивен бонус код и топ милиардерите в гейм индустрията
Тръмп: Зеленски не е готов да подпише мирното ни предложение
Българската велоиндустрия: Между китайската зависимост и електрическото бъдеще
Високият акциз на цигарите е от полза за здравето, семейния бюджет и икономиката
Тръмп е разочарован от реакцията на Зеленски към плана Белият дом за мир
Афишът на Уолстрийт: „BATMMAAN се завръща“ vs. „Великолепната седморка“
Тайландски удари с F-16 разклащат мирния план на Тръмп в Камбоджа
Завръщането на Toyota MR2 е все по-близо
Отстъпки от над 100 000 долара показват, че богатите не искат електромобили
Знаете ли какво крие BMW X5 (E53) в резервната си гума?
Новият Mercedes-Benz GLB получи радикален дизайн и технологии
Как да използваме Google Maps без интернет
Росен Петров с още 90 истории от българското минало в новата си книга
Самолет се “подхлъзна” и излезе от пътеката за рулиране в Истанбул ВИДЕО
Каскада или катастрофа: Кола се завря под джип, повдигна го ВИДЕО
Четири български победи и шест нокаута белязаха SENSHI 29
преди 9 години Негативно е меко казано. Влияе пагубно, с непредвидими еко-последици.Като започнат да цъфтят водораслите - мале, к'во стана? Това, на което му викат цъфтеж на водорасли, е всъщност разпукване на водораслите и изпращане на планктона в Измерението Х, по-скоро е ликвидация на водорасли отколкото някакъв цъфтеж. И някой наясно ли е от какво точно се получава това? Няма био-желязо и това, което го има става на неорганични окиси, ръжда, и отива на морското дъно.И това се получава от безразборно изсичане на горите по крайбрежието, от бабата-отличничка с 'чистите дърва' и от малоумното бетониране на плажа ... и по нашия край се нарича еко-разруха, а не негативно въздействие. отговор Сигнализирай за неуместен коментар