Графика на деня: Как се променя вносът на петрол към САЩ през последните 10 г.?

Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) преди беше име, което караше световните лидери да треперят, пише Visual Capitalist.

В началото на 70-те години петролният картел контролираше над 50% от световния пазар на петрол. Силата на картела също бе ясна – в отговор на войната Йом Кипур през 1973 г. много страни от ОПЕК наложиха намаляване на производството и петролно ембарго срещу страните от Запада.

Цените на петрола скочиха четири пъти от 3 долара до 12 долара, а производителите от ОПЕК събираха доволни кеша.

Междувременно Западът изпадна в паника. Бяха наложени спешни енергийни дажби, валутите бяха обезценени, продажбите на бензин – ограничени, а шофирането в неделя – забранено в седем европейски страни.

Днес организацията все още има влияние, но доста по-слабо.

След месеци спорове наскоро ОПЕК постигна първата си сделка за намаляване на добива от 2008 г. Това поддържа цената на петрола над 50 долара за барел, но ръстът бързо ще се ограничи, когато шистовите производители с ниски разходи отново засилят добива си.

Очевидно е, че върховото влияние на ОПЕК е намаляло, и то по няколко причини.

За да започнем с очевидното, значението на петрола в глобалния енергиен микс постепенно намалява. Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) петролът представлява 34% от общото глобално енергийно търсене през 2010 г. До 2040 г. МАЕ очаква този дял да бъде 30%, макар че процесът може да се ускори, ако технологиите зад възобновяемите източници и батериите имат по-силно влияние от очакваното.

Второ, местното производство в САЩ почти се е удвоило заради шистовата и фракинг революцията. През 2008 г. САЩ произвеждат 5,0 млн. барела на ден, а през 2015 г. - средно по 9,4 млн. барела на ден.

Не на последно място, както се вижда по графиката, ускореното развитие на петролните пясъци на Канада е позволило на САЩ да купуват нужния внос от северната си съседка вместо от Близкия изток. През 2005 г. Канада доставя само 16,1% от американския внос на петрол, но сега тя е основен доставчик с дял от 43,0%.

Когато Доналд Тръмп поеме президентския пост през 2017 г., решението на Обама за тръбопровода Keystone XL може лесно да бъде отменено и проектът да бъде бързо завършен. Подобен ход ще увеличи канадския дял във вноса на петрол към САЩ още повече, намалявайки допълнително влиянието на ОПЕК.

Разбира се, не само променящата се глобална макросреда вреди на влиянието на ОПЕК. На вътрешно ниво страните членки променят целите и нуждите си, а това прави организацията изключително нефункционална през последните години.