В. Бешков: Сероводородът в Черно море може да задоволи енергийните ни нужди за 200 г.

- Споменахте, че и други черноморски страни работят по подобни проекти. Има ли държава, която е реализирала нещо подобно на практика?

Досега никой не е успял да оползотвори сероводорода от Черно море, но се работи много сериозно по приложни научни изследвания в Турция и Русия. Специално Турция е създала с помощта на ЮНЕСКО един център за водородни технологии и изследвания. Цял град на един остров се снабдява с енергия изцяло от водород. Това е пилотен проект, с който трябва да се види как биха вървели нещата. По отношение на оползотворяването на сероводорода от водите на Черно море те са най-напред.

В България също работим усилено, в Института по електрохимия и енергийни системи има една група, която е много силна и работи заедно с колеги от Техническия университет по водороден автомобил. Вече имат демонстрационен образец. Широкото използване на водородните автомобили обаче е свързано със сериозно преустройство на инфраструктурата за снабдяване с гориво. Нашите бензиностанции имат колонки за природен газ, но за снабдяване с водород условията ще бъдат много по-тежки. Той се складира и съхранява трудно, не се  усеща, защото не мирише, и е много взривоопасен.

- Колко време ви отне работата по този проект, докато стигнете до идеята за горивната клетка и кога предстои да реализирате пилотна инсталация?

Отне 5-6 години. Проектът, който реализирахме с помощта на Националния иновационен фонд, приключи преди около 3 години. Миналата година спечелихме един конкурс по Седма рамкова програма на Европейския съюз, продължихме работата и имаме още 2,5 години да доведем проекта до пилотна инсталация. Нея ще трябва да качим на кораб, да изпомпаме вода от дълбочините на морето, за да тестваме реално какво ще се получи.

- Какво би представлявала тази пилотна инсталация?

Тя ще бъде монтирана на една платформа, подобна на платформите за сондаж и добив на петрол. С тази разлика, че няма да дупчим морското дъно и няма да ги има рисковете, свързани с разливи, течове и експлозии. Това е съвместима с морската вода система. Просто трябва да се внимава като се връща водата обратно в морето на същата дълбочина, от която се изпомпва, за да не се наруши екологичното равновесие.

- Какво би било влиянието върху околната среда?

Малко или много ние ще допринесем за спасяване живота в Черно море. Естествено, приносът ни ще е скромен, но поне ще намалим засилващото се вредно влияние на сероводорода. Всяка година се образуват 75 млн. т сероводород, от които може да се произведе такова количество енергия, което да задоволи годишното потребление на природен газ на България. Запасите, които съществуват, съответстват на енергийното потребление на България за 200 години напред, което е около 9 млрд. мгвтч електроенергия годишно. Достатъчно сериозно е, за да повлияе на енергийния баланс на страната.

- Каква би била ориентировъчната цена на една такава инсталация?

Трудно ми е да кажа в момента.

- Срещате ли подкрепа от държавата, като изключим финансирането от иновационния фонд и по линия на Седма рамкова програма?

Друго не сме получили засега, но сме се обръщали към различни институции, като Агенцията за енергийна ефективност, някои министерства. Нещата стигат до някакви малки пари за изследвания. Но нека първо да стигнем до реализирането на пилотна инсталация и да покажем, че е възможно това производство в реални условия. Тогава се надявам да има по-голям интерес. Финансиране поне до пилотната инсталация имаме. До тук не можем да се оплачем, че липсва финансиране.

- Разкажете повече и за другия ви проект – за инсталацията за производство на електроенергия от отпадъци.

Идеята възникна в резултат на сътрудничеството на института и една частна фирма – София Инвест Инженеринг.  Налице е една разработка на инсталация за добиване на оксиводородна смес. Това е смес от водород и кислород, която се различава от традиционната смес и се получава в резултат на електролиза на вода. Тази смес е много богата на енергия и при запалването й се постигат много високи температури. Стига се до 5 хил. градуса Целзий. Тогава създадохме патент за приложението на тази смес за преработката на органични отпадъци, за да защитим разработката.