Престъпност, гета, задръствания... Кои са основните проблеми пред урбанизацията?

Светът е изправен пред проблема на нарастващото градско население в множество страни по света. В основата на тази коренна трансформация са икономиите от мащаба, които правят концентрираните градски центрове по-продуктивни.

Тази подобрена продуктивност благодарение на урбанизацията вече донесе значителен икономически ръст и драстично намали бедността в страни като Китай. Разрастването на градовете има потенциал за още по-голям ръст и намаление на бедността в много от развиващите се страни, сочи доклад на McKinsey Global Institute (MGI).

Въпреки това вече се забелязват случаи, в които темповете на растеж на някои от големите градове по света започват да се забавят. Наред с това повишената сложност на големия мащаб може да предизвика значителни трудности в управлението.

Колко може да расте един град?

Когато това се случи, градовете може да се превърнат в катастрофална смесица от гета и задръствания, което повдига въпроса има ли максимален мащаб и темпове, с които може да расте един функциониращ град.

Според доклада, поне на теория, такъв лимит, породен от технологии или инфраструктура, няма. Единственото условие е обаче бизнес лидерите и властите да са в състояние да управляват повишената комплексност, свързана с по-големия мащаб на града.

Управлението на възможностите и предизвикателствата на модерния град е жизненоважна и належаща необходимост, предвид темповете и мащабите, с които се развиват урбанизационните процеси.

Делът на световното население, живеещо в градовете, наскоро надмина 50%. До 2025 г. още 1,2 млрд. души по света ще се присъединят към градското население, като 95% от тях ще бъдат в развиващите се страни, прогнозират от компанията.

Причините за този ръст не са трудни за разгадаване. Урбанизацията от край време е основен фактор за икономическото развитие на една страна. Икономическото чудо на Южна Корея – ръст на реалния БВП на глава от населението от над 10 пъти от 60-те години насам – бе резултат от силен ръст на градското население от около 25% до 80% от общото население на страната.

Градските центрове стимулират ръста на високопродуктивните професии и индустрии и понижават цената на основните услуги. От McKinsey смятат, че питейната вода и образователните услуги в Индия например може да бъдат предоставяни на цени от 30 до 50% по-ниски в градовете в сравнение със селските райони.

Наред с това урбанизацията подпомага и извънградските райони. Спадът в селското население в резултат от миграцията към градовете позволява на селските райони да подобрят продуктивността си, което води до повишение в техните приходи.

Мегаградове

Това означава ли, че бъдещето е на огромните мегаполиси в различни части на земното кълбо? На теория – да. Мащабът на един град няма ограничения.

На практика обаче разрастването на повечето градски центрове е ограничено от неспособността да се управлява техният ръст по начин, който увеличава възможностите и понижава разходите. Големите градски центрове са много сложни структури, които изискват среда, свързана с дългосрочно планиране и изключителни управленски способности. Много градски власти просто не са готови да се правят с темповете, с които тяхното население се увеличава.

Вече има множество примери на неефективно работещи градове в Африка, Азия и Латинска Америка. Без умелото управление градовете се превръщат в центрове на упадък, задръстване, престъпност, безразборно разрастване, гета и замърсяване. Качеството на живот се влошава и икономическите динамики се забавят.

Тези предизвикателства са най-остри в мегаградовете с население от над 10 млн. души. Броят на тези градове по света се очаква да нарасне от 23 днес до 36 до 2025 г. Някои градове като Сао Пауло и Шанхай може да генерират БВП от над 500 млрд. долара до 2025 г., което е повече от БВП на Белгия или Швейцария днес.

Мегаградовете в Латинска Америка например вече се задъхват. Мексико Сити и Сао Пауло вече се сблъскват с редица ограничения. С разрастването на градските центрове те поглъщат по-малки населени места в околността, които обаче остават извън юрисдикцията на големия град. Разпокъсаните политически граници водят до размити управленски отговорности сред кметовете (често в множество общини), централните правителства и институциите.

Също така градоустройството, политиките и стратегиите често не се координират между тези страни и обикновено не се планират с дългосрочен хоризонт. Тези управленски проблеми се утежняват и от неефективни механизми за финансиране, които водят до неразвита инфраструктура и разрастване на гетата.

Четири принципа

Упадъкът на неефективно управляваните градове обаче не е неизбежен и необратим проблем. Градовете могат да вземат решителни мерки за справяне с проблемите в инфраструктурата; могат да подобрят градоустройствените си планове и да стимулират професиите с висока продуктивност.

Има четири принципа на ефективното градско управление, които урбанизиращите се региони трябва да усвоят и прилагат трайно. На първо място, успешните градове се нуждаят от достатъчно финансиране, за да покрият своите текущи разходи и нова инфраструктура.

Източниците на финансиране може да включват реализиране на държавни активи като имоти и земя, налагане на различни видове данъци и потребителски такси.

На второ място, градовете се нуждаят от модерни и отговорни управленски практики. Много големи и успешни градове като Лондон и Ню Йорк предпочетоха да изберат модела на кметове с широка власт, дълъг мандат и ясни отговорности.

Третият важен фактор за успешното градско развитие е подходящият градоустройствен план, които обхваща етапите на развитие в много дългосрочен план – от една година до следващите 40 години.

На последно място, всички градове трябва да изградят ясни политики в редица критични области като достъпните жилища например.

Регионите, които не съумеят да се справят с тези принципи, трябва, доколкото е възможно, да ограничават и управляват профила на своята урбанизазция. Градска миграция, насочена към множество по-малки градове, вместо към няколко, е по-лесна за управляване и води до по-малко стрес за най-големите градски центрове.

Добрата новина е, че по-голямата част от световната урбанизация ще бъде концентрирана извън мегаградовете.

Мегаградовете се очаква да допринесат с около 10% за световния икономически ръст през следващите две десетилетия. За разлика от тях обаче средните по големина градове (с население под 10 млн. души) ще представляват най-големият дял от глобалния ръст. Според компанията над 570 средни по размер градове по света ще генерират близо 50% от глобалния БВП.

Урбанизацията е неумолима глобална сила, движена от потенциала за огромни икономически печалби. Тези печалби обаче ще бъдат реализирани единствено ако се научим да управляваме нашите бързорастящи градове ефективно, се казва в доклада.