Р. Иванов: Преструк-турирането на „лоши“ задължения ще движи пазара на сливания

- Доколко е възможно вътрешните играчи на пазара да успеят да компенсират оттеглянето на чуждите инвеститори?

Процесът представлява нещо подобно на скачените съдове – щом някой продава, друг трябва да го купи. Естествено, не за всички активи се намират местни купувачи, но за доста от тях има.

- Що се отнася до преструктурирането на дълговете можем ли да кажем, че пазарът всъщност се диктува от кредиторите, а не от купувачите и продавачите?

Самите кредитори все още изчакват. Случват се сделки, но не са толкова много, колкото предполага обемът на проблемните кредити. Със сигурност има много проблемни кредити в системата, но все още няма активен пазар за сделки в резултат на тези кредити. Може да се каже, че да – банките диктуват пазара в определени случаи, но не и цялостно и не оформят определени тенденции.

Изчаквателната позиция на банките не е валидна само за България, а и за цяла Европа. Не се оправдаха очакванията на много анализатори, които смятаха, че банките ще залеят пазарите с проблемни активи...

Това е нещо много интересно. Това, което Европа прави по-бавно и по-лошо от Америка, е точно изчистването на проблемни активи. В Америка банките се изчистиха много по-бързо и банките можеха да се рефокусират върху основния си бизнес. В Европа обаче процесите изостават и има нежелание или невъзможност проблемните активи да се преструктурират бързо.

Това, което се вижда, включително и в България, е че реално започват да се появяват алтернативни източници на дългово финансиране, които да заемат мястото на банките в сферите, в които те вече не желаят да заемат средства. Говорим за мецанин финансиране, предоставяно от специални фондове или хедж фондове, и други видове хибридно финансиране. Ние също работим по подобни сделки и това е един доста интересен продукт за българския пазар, който има потенциал и се развива

- Кои са икономическите сектори с най-голяма активност при сливанията и придобиванията?

Най-активни продължават да бъдат компаниите от сферата на телекомуникации, технологии и медии (ТМТ секторът). Продължава да бъде активен агросекторът, интерес има и в областта на хранително-вкусовата промишленост, където се случиха и някои сделки. Интересни са и специфичните индустриални активи. това са може би основните сектори.

Що се отнася до недвижимите имоти, сделките изобщо не могат да достигнат до нивата от предкризисните години и все още няма изгледи за промени тази година.

С най-голям потенциал са секторите, които изброих, както и енергетиката, като говорим за целия спектър от играчи в енергетиката.