Бен Елдър: България трябва да увеличи прозрачността на пазара на имоти

- България почти не привлича вниманието на чуждестранните инвеститори в имоти в Централна и Източна Европа. Какви, според Вас, са основните причини за това и очаквате ли промяна?

Отчасти това се дължи на осигуряването на подходящи услуги за международните клиенти, на достатъчно квалифицирани оценители, квалифицирани адвокати, които разбират международните пазари. Да, това се променя към по-добро. Коментирахме с един от гостите на конференцията, че проблемът не е в хората, които присъстват на нея, а в тези, които ги няма, които не са ангажирани, които са заинтересовани системата да продължи да функционира по стария начин, защото това ги устройва.

Ако България иска да се присъедини към международния пазар, трябва да се улесни начинът, по който се разпространява информацията, прозрачността, регулацията, възможностите за печелене на възвръщаемост, която търсят международните инвеститори.

- За колко рисков се счита българският пазар на имоти в сравнение с другите пазари?

Мисля, че един от въпросите, който често се пренебрегва, е близостта ви до Турция и възможностите в тази насока.

Решенията, които сега се взимат в Европа и САЩ, изглежда са по-дългосрочни, вече не се търси бързата възвръщаемост от 2006-2008 г., защото тази възвръщаемост вече я няма.

Трябва да се имат предвид и т. нар. „икономически тигри“ – Сингапур например и други азиатски пазари – те все още бележат феноменален ръст в сравнение със Запада. Не са толкова добре, колкото навремето, но все пак показват двуцифрена възвръщаемост. Решенията в тези икономики обаче са много краткосрочни. В Хонконг например животът на сградите е много кратък в сравнение с тези тук заради начина, по който оперират.

- Какви са минималните изисквания, на които трябва да отговаря една бизнес сграда, за да привлече вниманието на потенциални инвеститори?

Интересен въпрос, който е свързан с опазването на околната среда. По мое мнение има две страни на въпроса – единият е спестяването на разходи при управлението и обитаването на сграда, която харчи по-малко електричество и други ресурси. По-големият стимул според мен обаче е заявлението за корпоративна социална отговорност при избора на енергийно ефективна сграда. Големите компании със силна етична позиция и социална отговорност могат да загубят много като доверие и цена на акции, ако из социалните мрежи се появят негативни коментари за тях. Така например Nike имаха точно такъв проблем, когато се появиха слухове, че ползват детски труд в Индия за производство на някои стоки.

Ако се окаже, че дадена компания със силно заявена социална отговорност, например HSBC, които се рекламираха като първата банка във въглеродно неутрална сграда, в София например заемат ужасно неефективна сграда, тя може да понесе огромни щети за репутацията и цената на акциите си.

Така че не става въпрос само за оперативни разходи, а за целия бизнес. Сградата в София трябва да отговоря на същите етични стандарти като централата на чуждестранната компания. Основните стимули са два – реалните намаления на разходите от обитаването на енергийно ефективна сграда и корпоративната социална отговорност. Все повече компании обръщат внимание на последното, защото вярват, че хората ще го оценят и ще купят стоки и услуги от тях.