Възраждането на руския пазар на имоти

За много затруднени руснаци глобалната криза изглежда предлагаше шанс да съберат достатъчно пари, за да получат ипотека и да се сдобият с нов дом. Тези надежди обаче бяха попарени, тъй като пазарът в Русия се възстанови по-бързо от очакваното и цените са вече на нивата преди кризата, пише Financial Times.

С 80% Русия е с второто по големина нивo на жилищна собственост в Европа след Ирландия, сочи информация на изданието. За разлика от ирландците (и всъщност всички европейци) обаче почти никой в Русия няма ипотека.

Държавата просто раздаде обществените жилища, които гражданите обитаваха, след краха на Съветския съюз, което вероятно бе най-мащабното прехвърляне на богатство в историята, пише изданието.

През 1990 г. на един руснак се падаха средно 16,8 кв. м жилищна площ на обща стойност близо 3 трлн. долара според днешни цени, или почти два пъти повече от стойността на БВП на страната.

Да се оценят стойностите на имотите обаче е доста сложно. Въпреки че осем от всеки 10 руснаци казват, че искат да сменят жилището си, много малко от тях могат да го направят. В цялата страна има едва 300 хил. ипотечни договора – по-малко от 0,5% от населението е изтеглило такъв заем за покупка на жилище.

„През най-тежкия период от кризата горният сегмент от пазара не бе засегнат изобщо“, коментира Екатерина Тейн, основател на брокерската компания Chesterton Russia.

„Никой не искаше да продава. (Купувачите) не искаха пари, тъй като нямаше в какво да ги вложат.“

По думите й някои имоти все пак са отчели спад в стойностите между 30 и 50%, но цените са започнали да се възстановяват още през 2009 г. и днес са се върнали почти на нивата от преди кризата.

Средната цена на жилище в Москва се повиши от 900 долара на кв. м през 2003 г., когато за първи път започнаха да се отпускат ипотеки, достигайки 4 хил. долара през януари 2010 г. и 5107 долара през август тази година, сочат данни на сайта irn.ru.

Цените бяха подкрепени и от факта, че много заможни руснаци вложиха средствата си в недвижими имоти – предпочитан клас активи по време на кризата.

Днес в Москва, както и в цялата страна, има огромен жилищен дефицит.

Банките подновиха отпускането на ипотечни кредити и обемите се увеличиха двойно от началото на годината.

Експерти предвиждат, че до 2015 г. броят на ипотеките в страната ще се увеличи до 741 хил. и до 868 хил. до 2020 г.

Подобна е и ситуацията при офисите, където има недостиг на качествени площи, въпреки че проектите за нови офиси са повече дори и от жилищните проекти.

„Кризата дойде в абсолютно най-лошия момент за пазара на имоти“, коментира Даръл Станафорд, управляващ директор на CB Richard Ellis (CBRE) в Русия.

По време на икономическия бум през 2006 г. имотите се превърнаха в средство за бързо забогатяване за много бизнеси, които изляха пари в недобре проектирани проекти, казва той.

В началото на 2008 г. над 1 млн. кв. м нови офиси излязоха на пазара в Москва, наличността на който вече бе 12 млн. кв. м. Затова, когато цените започнаха да падат, ситуацията доведе до истински колапс на пазара.

Впоследствие обаче пазарът бързо започна да се възстановява и тази седмица руската статистическа агенция отчете близо 18% скок в строителната активност в страната през юли в сравнение с година по-рано.

Предприемачите, които бяха взели мащабни заеми за нови проекти, вече са преструктурирали кредитите си или са загубили активите си и сега са готови за нови заеми, за да довършат замразените си строежи, които бяха изоставени по време на кризата, пише изданието.

Новият кмет на Москва Сергей Собянин отмени разрешителнтие за строеж, издадени от неговия предшественик Юрий Лужков, така че на пазара не се очакват нови офиси до 2013 г., казва Станафорд.

При първокласните локации цените вече са надминали своя връх от преди кризата, а нивото на незаетост в Москва се понижи до 12,5% от 25% в края на 2009 г. В търговския и логистичния сегмент на първокласните локации нивото на незаетост е едва 1 и съответно 3%.

Новата администрация на Москва работи по нов "мастърплан" за града, според който неговата площ се очаква да се удвои с изграждането на предградия в западноевропейски стил. Това обаче ще отнеме години, а междувременно има голяма нужда от реновиране на централната градска част на Москва.

„Един град е като презокеански лайнер. Смяната на курса отнема време и най-добре е това да става бавно и по правилния начин“, коментира плановете за промени Станафорд.