Избягват ли България инвеститорите в индустриални проекти?

Високите цени на земята за индустриално строителство у нас, липсата на прозрачност при издаване на разрешителни за проектите, неспазване на срокове, недостиг на готови качествени индустриални обекти и на спекулативно строителство и не на последно място глобалната криза са основните проблеми пред участниците на пазара на индустриални площи у нас. Тези фактори бяха изтъкнати от участниците в дискусия на темата в рамките на конференцията за имоти BalRec – България.

Предвид факта, че при индустриалните проекти може да се усвои по-малка част от терена в сравнение с останалите сегменти, цената на земята е голям фактор, посочи Олга Стоичкова от агенцията за имоти Елта Консулт. По думите й още преди кризата, преди половин-една година чуждестранните инвеститори са започнали да отказват да плащат исканите цени.

На подобно мнение е и Раул Гарсия Родригес от испанската Bogaris (новото име на Detea), която има няколко проекта за изграждане на индустриални паркове у нас: „Собствениците на земя трябва да разберат, че ако искат твърде високи цени, инвеститорите ще идат другаде. Освен това ключов фактор е времето. Не можем да отлагаме задълженията си към клиентите, трябва да получаваме разрешителните за проектите навреме. Важно е цялото уравнение”, обобщи той.

Ролята на цената на земята не трябва да се преувеличава, смята Яп Винд от белгийската Immo Industry Group, която също има няколко индустриални и логистични проекти у нас . „Цените са важни, но това са пазарни цени и трябва да ги приемаме”, коментира Винд. Той също призова за по-прозрачни процедури при издаването на разрешителни и за спазване на сроковете от страна на властите.

Освен от терена, инвеститорите се интересуват от енергийната обезпеченост на района и от телекомуникациите, добави Валери Андреев от Индустриален парк Русе. Също така пазарът е подвластен и на цикличност, като първоначалната вълна силен инвеститорски интерес вече отслабва, посочи той.

Наблюдават се и чисто локални проблеми на национално ниво, като например спирането на средства по ФАР, което директно рефлектира върху някои проекти.

„В по-голяма или по-малка степен сме засегнати и от глобалната криза. Благодарение на факта, че сегментът не е толкова развит, не е и толкова засегнат. И все пак индустриалният сегмент е функция на развитието на бизнеса, а бизнесът става по-предпазлив и се наблюдава известно отлагане”, добави Андреев.

Има голямо търсене на индустриални площи от страна на наематели, но няма готов качествен продукт, каза още Стоичкова. Според нея търговските фирми искат да наемат площи дългосрочно, не да притежават, а малко индустриални паркове могат да отговорят адекватно на нуждите им.

Липсата на достатъчно спекулативно строителство у нас също бе посочена като спирачка на сектора.

Андреев прогнозира отлив на инвеститори, но според него тези, които ще дойдат, ще бъдат „качествени” и ще разполагат с ресурс и възможности.

„Има достатъчно инвеститори, които искат да инвестират в България. Има пари за добрите проекти. Имаме достатъчно средства, но ни трябват клиенти, а на тях трябва да гарантираме, че сградите ще бъдат готови навреме”, обобщи Винд. По думите му у нас има несигурност именно в този аспект.

Още от BalRec – България:

Експерти: Играчите на пазара на имоти трябва да преоценят начина на работа
Идеята „небостъргач“ у нас се експлоатира с рекламна цел
Търговските паркове ще изместят моловете в България
Пазарът на ваканционни имоти е мъртъв. Да живее пазарът!
Какво очаква пазара на панелни жилища?
Купувачите на жилища у нас заемат изчаквателна позиция