Любомир Дацов: Няма манипулации в бюджета за 2025 г.

Има ли проблем с бюджета за 2025 г. и отчетения дефицит и какви мерки трябва да бъдат предприети през бюджета за 2026 г. – изглежда във Фискалния съвет има разногласия и по двата въпроса. След като в началото на седмицата председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков обяви пред БНТ, че общият дефицит за 2025 г. е бил около 5,5%, а една от мерките за овладяването му би бил данък „свръхпечалба“ върху банките, днес Любомир Дацов, който е член на консултативния орган, обяви пред БНР, че манипулации в бюджета за предходната година няма, а данъкът върху печалбата на банките не е сред идеите, обсъждани в рамките на Фискалния съвет. 

Според Дацов по време на организираната от съвета научно-практическа конференция „Фискална консолидация във времена на несигурност“ е станало ясно, че „в бюджета за 2025 г. безусловно няма никаква спекулация за манипулации“. 

„Ние още продължаваме между касова и начислена основа да се лутаме и не разбираме основните разлики. В тази област има много спекулации“, каза Дацов.

В началото на седмицата председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков обяви пред БНТ, че според него общият дефицит за миналата година е в размер на между 5,5% и 6% от БВП, въпреки че официалните данни на Евростат показват, че дефицитът е в размер на 3,5%.

„Аз самия съм си задавал въпроса с данни, които видимо се отклоняват от това, което е възможно да бъде – имаше пожелателни приходи и т.н., но в крайна сметка в бюджета е важно какъв ангажимент поемаш за крайния резултат. Българската страна, колкото и критики да имаме към управляващите, никога не е излизала от тези параметри“, подчерта Дацов.

Според него проблемът, довел до процедурата за свръхдефицит, която Европейската комисия ще започне срещу България, е защото страната към момента не предоставя стратегия за бъдещето си. „Тоест ние нямаме визия, която да е изложена в някакъв документ и която да е потвърдена, както изискват европейските правила“, каза Дацов.

„ЕК изчислява, че ние вече много отдавна сме в ситуацията на т.нар. структурен дефицит. Структурният дефицит е тогава, когато се дължи не на циклични фактори, а на самата политика“, каза още финансистът.

Относно мерките в бъдещия бюджет за 2026 г., който предстои да бъде представен, той коментира, че фискална консолидация се прави най-добре през разходната част чрез истинска структурна реформа.

„Ако нямаш друга идея какво да направиш, е по-добре да орежеш разходите, дори да го направиш грубо. Най-добрият ефект и върху икономическия растеж в дългосрочен план, и върху другите баланси, и върху конкурентоспобността на икономиката се прави тогава, когато имаш идея, движиш се в една посока и направиш истинска структурна реформа в публичните сектори, съпроводена, естествено, с въздействие на останалите политики“, каза Дацов.

Според него управляващите в момента не изглежда като да знаят какво точно трябва да направят.

Той отдаде ситуацията с прекомерния дефицит на експанзията на разходите, започнала след 2021 г.

„Най-правилното нещо е, когато имаш значим, видим проблем, който си предизвикал сам в определена област, чисто макроикономически, да адресираш този проблем и много от нещата може би ще се подредят по-късно по правилния начин“, каза той.

Относно направените от Симеон Дянков предложения за ограничаване на дефицита, сред които – въвеждането на данък „свръхпечалба“ върху банките, Дацов подчерта, че това не е позиция на целия Фискален съвет, тъй като подобни идеи не са обсъждани.

Дацов се обяви против допълнителното облагане да банките. „Няма никаква предпоставка в момента“, каза Дацов и посочи, че това са данъци, които се налагат само в краен случай.

Замразяването на депутатските заплати според финансиста е „популизъм, който не води до нищо“.

„Излишно привличане на внимание. Ние не дискутираме достатъчно дълбоко големите проблеми, свързани с безпричинното вдигането на заплатите и доходите, нямаме заявка на масата това как да стане. Тревожното е, че губим време за дреболии, които са безсмислени, но нямаме ясна дискусия как ще се случат всички останали неща“, каза още Дацов.

Той препоръча да се започне преглед на публичните разходи. Това е подход, при който на всеки 2 години се прави базов документ, който преглежда връзките на секторно ниво, оценява отделните програми и обвързва политиките с разходите, обясни финансистът.

„За да има ефективност, трябва да има системен интегриран подход. Стартирането в ключовите области на няколко такива прегледа ще даде ясна картина кое какво е; ще посочи какво трябва да бъде оптимизирано и да излезе; кое е ненужно и трябва да отпадне“, каза още той.